Изобщо не съм съгласна.
но ако човека покаже слабост, разкрие чувствата си, принизи егото си, опита се да си върне другия, това означава че наистина има любов
Това е манипулиране, детинско манипулиране на другия, с опит да му вмениш вина колко много те наранява като те изоставя. А манипулирането, както и изблиците на агресия са си жива слабост от където и да го погледнеш, защото не си се научил да губиш ... готов си дори да се унизиш, но не и да загубиш, а това отблъсква. ... Само хора с ниско самочувствие биха се поласкали някой да се унижава за любовта им и не защото го мислят за силен, а неговата слабост ги кара те самите да се чувстват силни.
когато късаш с някой или той къса с теб, отрязания да се опитва да бъде хладнокръвен, непукист, да се покаже като незасегнат и че живота му ще продължи да бъде хубав и без теб/него... опитва се да покаже че е силен...
Точно това е силата. А тя се изразява в това да можеш да приемаш загубите. Друг е въпроса дали ще приемеш, че това е загубена битка или загубена война, но самият факт, че приемаш личния избор на другия в даденият момент, те поставя сред хората които заслужават уважение, а заслужиш ли уважение, ти си оставяш и открехната врата.
Няма как да уважаваш и обичаш човека насреща и да не приемаш неговият личен избор ... просто няма такъв вариант. А ако покажеш в такъв момент уважение, а не да му извиваш ръцете с манипулиране, набиване на вина и т.н., ти не падаш до ниво "не искам повече да те виждам", а до "можем да си останем приятели", което е по-краткия път до евентуално възпламеняване на въгленчетата.

Nobody thinks the way I do
I guess that nobody dares...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите