Аз съм на принципа, че на всички трябва да се даде втори шанс. Като първо давам втори шанс на човека за първо впечатление, а после втори шанс на емоциите, ако първото впечатление наистина ме е впечатлило. В повечето случай, за да затвърдят причините заради които и първият път са се провалили, но така ни освобождават от онези малки, ако-та, които са като котвички в съзнанието ни и ги пращат наистина в миналото. /Затвърждават мнението, че въгленчета в пепелта няма./

За преценката ... всяко нещо, дори и да е нещо появило се от миналото, го гледам като ново и непознато, градя на ново преценка за него. Ако е същата като старата, значи първата ми преценка е била правилна, а ако е различна /до сега не ми се е случвало/, давам втори шанс на човека и чувствата .... ама май до сега никой не се е домогнал до втори шанс на емоцията, всеки си е затвърждавал първото впечатление, което ми подсказва, че имам добра преценка за хората, макар в повечето пъти да я пренебрегвам в търсене на доброто и човешкото, колкото и дълбоко да е скрито то. Защото колкото и да е наивно, вярвам, че у всеки то съществува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите