Другата противоположност на политиците са журналистите. Те за разлика от политиците не се нуждаят от вота на обществото. Макар, че и на тях им трябва някой да ги чете, за да продължават да пишат. Но в крайна сметка един мъж, за да спечели доверието жена според мен той никога не може да знае, как. Защото, ако реши да се постави на нейно място, т.е. дори и да беше жена нищо нямаше да направи. Защото самите жени макар и еднородни по своята женствена същност са твърде различни. Например кавгата между две жени възниква от нищото. Как те разбират, че трябва да се скарат-повод не им е нужен, човек ще каже, че е досатъчно, че са жени, за да си издерат очите. Макар това да се случва рядко, женската агресия е толкова тънка, че те наистина трябва да прибягват до крайности, които да изолират това, колко са прозрачни, за да не се забележи от никого, че някоя от тях живее в непримим конфликт с друга жена. Какво да се прави, за да не ги взимат за пълни квачки те не трябва по никакъв начин да демонстрират своите конфликти. Но жените нищо не таят в себе си, като тяхната манипулативна тактика е постоянно в ход. И тъй като засяга друга жена, а не мъж за това един мъж рядко може да забележи вътрешния живот на една жена. А се счита, че един мъж, когато влезе в съзнанието на жената тогава я е спечелил напълно. Дори това нахлуване в женските мозъци понякога се превръща в арена на ревностни реакции от тяхна страна. Но те си живуркат своя филм без да подозират, че сериалът в който живее една жена е абсолютно различен. И за това въпросът е именно, как с интригант, ако трябва да опишем жената с една дума без да илюстрираме цялата й женска писохология-един нормален човек ще подържа доверие, изобщо струва ли си усилието за такова начинание? Според мен, ако на един мъж му се е*е само тогава си струва. Но не мога да си представя именно това, как например в името на любовта има мъже, които започват да обсипват с комплименти някаква напълно незпоната за тях дама. Как, като изобщо дори не са си разменили дори и една дума, дори никога не са се виждали преди това и въобще не се познават, те започват да редят комплимент след комплимент-„Слънчице; прекрасна си; какви хубави очи имаш; направо си невероятна скайпа ми е…” и т.н. После самите жени са такива, че те няма да хукнат по някого само, защото им е допаднал. А напротив само мъж, който е паднал в краката й си заслужава вниманието. Този стереотип за завоюване на женското сърце малко или повече започва да говори, става символ на мъжкото поведение. Защото за една жена, каквото правят мъжете това са мъжете. Ако всички мъже започнат да псуват, значи мъжът е псуващо същество. Само поради това, че има някои които не псуват и за това жената иска към нея да се държат подобаващо. Иначе тя изобщо нямаше да знае, че това не е подобаващо, няма от къде, няма да има кой да й го покаже. Ето за това флиртуващия мъж, освен че се бори за сърцето на жена, като й пада в краката, но заедно с това той не, че нещо й показва. Той само я информира. Има разлика. Един мъж не може да покаже, чрез себе си, какъв е друг мъж. Но може да информира за това, какви са мъжете, като цяло-именно това от което се нуждае жената, за да живее в съгласие с останалите около себе си. И за това в крайна сметка стигаме до нахлуванвето в женските мозъци, което се превръща в арена на жестоки борби и войни между конкуренти. И понеже всеки е наясно, че неговия мотив никога не е бил да падне в краката на една жена, а това е само начин да се докопа до покорната й утроба. Та за това въпросът за доверието беше такъв, че това е нещо твърде специфично.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите