Почти 20 години живях с мисълта, че съм станал точно прагматик и циник и съм приключил веднъж завинаги с тази досада, наречена "любов" ... После .... после ударът беше зашеметяващ, като голям чук по главата .... една година не знаех на кой свят съм, но бях неземно щастлив, още две години след това бях умерено щастлив и изпълнен с вяра, че всичко ще се оправи, а сега съм по-нещастен от когато и да било и си спомням с носталгия за 20-те години безвремие, прагматизъм и цинизъм ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите