Верно ли се хващаш на красиво наредени думи без реален смисъл и грам истинност?
Да започнем с нюансите:
Ако човек не си вземе уроците от без-любовието , няма да може да развие любовта си към околните, няма да може да ги уважава
нюанси на без-любовието-
1. Не е изпитвал любов? Към какво?
2. Не е бил обичан? От кого?
3. Няма представа какво е любов?
4. Има грешни представи за понятието.
нюанси на любовта си към околните и уважава
1. защото иска нещо от тях?
2. защото е зависим от тях?
3. Защото го задължава обществото?
4. Защото е комплексар?
А що се касае до Не е достатъчно да държиш любовта в ръцете или сърцето си за да я задържиш.
Любовта не е птичка, че да избяга, особено тази към околните. Тя е като състоянието на буден човек ... той или е буден или спи, или е в кома и т.н. Т.е. любовта е състояние на съзнанието, а не на безсъзнание, сън и т.н., който ти убягва и се появява когато си поиска и за колкото си поиска.
А пък Можеш да имаш 10 години отчаяние и да ти липсва любовта , но е важно като се появи какво ще правиш с нея.
10 години си се мразил и изведнъж си започнал без причинно да се обичаш, видиш ли ти. И ся, какво ще правиш с тази си любов? ... защо казвам "се обичаш"?, защото няма вариант в който да не обичаш себе си, а да обичаш околните. Има само илюзии за любов, които напълно обясняват изказването, което ти хареса.
Къде е ключът за изкривената призма на това изказване?
Тук: Баланса не е само да си изпитвал/а двете крайни състояния. Под двете крайности, се има в предвид, "либидо" и "мортидо". Защо смятам така? Защото в живота няма крайности, той е само един и хората са само един вид и действат по едни и същи закони и следват едни и същи причинно-следствени връзки. И едва когато човек приеме че е така, тогава е в състояние на любов към всички, защото той и те, всички сме еди и същи и щом обича себе си, няма как да не обича и другите, щом уважава себе си, значи уважава и другите. Т.е. ако някой не изпитва любов, то е защото не е приел истината, а ако не обича и уважава другите, значи не обича и уважава самият себе си.
От всичко казано до тук, може да се направи извод, че колкото повече нюанси намираш, толкова повече се отдалечаваш от истината, а колкото повече мразиш и не уважаваш другите, толкова повече мразиш себе си.
|