| 
         
        
  
        
				Верно ли се хващаш на красиво наредени думи без реален смисъл и грам истинност? 
 
 Да започнем с нюансите:
 Ако човек не си вземе уроците от без-любовието , няма да може да развие любовта си към околните, няма да може да ги уважава
 нюанси на без-любовието-
 1. Не е изпитвал любов? Към какво?
 2. Не е бил обичан? От кого?
 3. Няма представа какво е любов? 
 4. Има грешни представи за понятието.
 
 нюанси на любовта си към околните и уважава
 1. защото иска нещо от тях?
 2. защото е зависим от тях?
 3. Защото го задължава обществото?
 4. Защото е комплексар?
 
 А що се касае до Не е достатъчно да държиш любовта в ръцете или сърцето си за да я задържиш.
 
 Любовта не е птичка, че да избяга, особено тази към околните. Тя е като състоянието на буден човек ... той или е буден или спи, или е в кома и т.н. Т.е. любовта е състояние на съзнанието, а не на безсъзнание, сън и т.н., който ти убягва и се появява когато си поиска и за колкото си поиска. 
 
 А пък Можеш да имаш 10 години отчаяние и да ти липсва любовта , но е важно като се появи какво ще правиш с нея.
 10 години си се мразил и изведнъж си започнал без причинно да се обичаш, видиш ли ти. И ся, какво ще правиш с тази си любов? ... защо казвам "се обичаш"?, защото няма вариант в който да не обичаш себе си, а да обичаш околните. Има само илюзии за любов, които напълно обясняват изказването, което ти хареса. 
 
 Къде е ключът за изкривената призма на това изказване?
 Тук: Баланса не е само да си изпитвал/а двете крайни състояния. Под двете крайности, се има в предвид, "либидо" и "мортидо". Защо смятам така? Защото в живота няма крайности, той е само един и хората са само един вид и действат по едни и същи закони и следват едни и същи причинно-следствени връзки. И едва когато човек приеме че е така, тогава е в състояние на любов към всички, защото той и те, всички сме еди и същи и щом обича себе си, няма как да не обича и другите, щом уважава себе си, значи уважава и другите. Т.е. ако някой не изпитва любов, то е защото не е приел истината, а ако не обича и уважава другите, значи не обича и уважава самият себе си. 
 
 От всичко казано до тук, може да се направи извод, че колкото повече нюанси намираш, толкова повече се отдалечаваш от истината, а колкото повече мразиш и не уважаваш другите, толкова повече мразиш себе си. 
  
        
        
  
          |