Движещата сила е желанието за секс. Ако ти харесваш някоя жена, първото което си мислиш е за секс, чак тогава обличаш тази теория под формата на някакви неща като взаимност чрез която да задържиш този секс много време , или примерно желанието да накраш тази жена да се чувства комфортно, за да я имаш при всеки удобен случай. Така започва любовта , това е основата.
Но когато една жена те нарани и болката е много голяма или просто придобиваш повече опит,тогава всичко се изкривява. Сексът пак си остава основна движеща сила , просто отива на подсъзнателно ниво и човек измисля нова формулировка на нещата , опитвайки се да си обясни, защо един индивид нагледно не притежаващ нищо повече от друг, има много по-голямо въздействие над теб от другия. Да това е любов, чиято основа е секса , който ти си облякъл под формата на желания към този човек. С времето човек губи фантазията, облича нещата в не толкова красиви думи, заменя желанията с куп предрасъдаци и му остава да се мисли за реалист, смята че знае какво прави, а реално прави точно обратното, подтиска това в себе си.Хората усложняват формулата за секса мислейки че с възрастта стават по разумни в това отношение , че стават по-щастливи , че това ги прави по възвишени , но истината е че нито едното от тези неща не е вярно.
Спомена как е било преди години и казваш какво било сега с което не мога да се съглася. Не мога да знам как е било преди милиони години , но знам как е било при друг режим , който не беше толкова отдавна, а виждам как е и сега.
Сега хулим по този режим, че бил ужасен, че бил какъв ли не, но истината е че хората не страдаха толкова от депресии, не си задаваха толкова въпроси , създаваха повече деца що се отнася до България, изглеждаха по усмихнати, дори непознатите си разменяха по едно Добър ден. Сега как е ?
Работохолизъм, поставят се на първо място финансовта страна, жените раждат все по-късно, някои от желания пропускат този момент, да не говорим за споменатата депресия, наличие на толкова много заведения , банки, консорциуми в които ако паднеш, надали ще намериш човек който да ти подаде ръка, а по скоро ще гледат от страни уплашено, чудейки се какво ти е.
Та така и ти, пишеш как си различен, как искаш неща, които не виждаш в другите, как виждаш в себе си еволюционен прогрес , но това не те прави по щастлив, даже напротив.
В общи линии е това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите