|
|
| Тема |
 Re: сърцепреливане [re: Kлep*] |
|
| Автор |
jumbles () |
|
| Публикувано | 21.01.12 18:22 |
|
|
|
Сенките пеят на слънцето
само в горещите утрини
малко преди изгрев
когато босите ти стъпала са поклонници на росата
по моите ливади
моите ливади
които нямат край
Тогава сядам тихо на скамейката
и свидетелствам срещу себе си:
"любовта е вирус Пресиоса
дръж ме надалече"
Аз те убивам от разстояние
обожанието ми е най-смъртоносната отрова
поднасям ти я на малки глътки и се усмихвам
знаейки че еделвайсите умират в шепи
Под клепачите ми монотонно отеква
"О не"
не бих те приближил
за нищо на света
за да не наруша ритъма на стъпките ти
и да не повредя дишането ти
в което съществувам
Познавам я
познавам свободата на планетите ти
и нейните остри копита
Познавам деня ти без начало и край
Познавам Теб
и еднооката богиня на кръвта ти
пълзяща с етикет "не по предназначениe"
И зная че дори не чуваш как...
Сенките пеят на слънцето
само много късно
в онези горещи следобеди без имена
в които ми даваш да се беся в косите ти
Ослепявам всеки път когато стъпиш на прага
с тези невинни пети
готова да изтичаш след сърцето си
всеки път
оставам вътре в себе си
и отново проглеждам
по-голям егоист
от деня
който вечер се дави в очите ти
Тогава ставам малък
колкото най-малкия бръмбар
почернял от липсата на докосване
в средата на Май
ставам толкова невероятен
легенда за самия себе си
измислям се с надежда
и почти забравям че някога съм чувал как...
Сенките пеят на слънцето само вечер
малко преди залез
когато зaспива всяко начало
а страховете ми коленичат забравени
Привързвам умората с въже към гърба си
и изминавам пътя на изкуплението
с Нейния образ в ръце
Винаги знам
къде е най-високият хълм
На върха те поглеждам
и изведнъж всичко е същото
абсолютно същото Пресиоса-
ти имаш устни от камък
а пък аз съм убивал с длетото си
Хелена Окоронко
| |
| |
| 
|
|
