баба му вече му пояснила, че е без баща, защото майка му била курва, защото не е молила баща му на всяка цена да бъде до нея и затова баща му нормално се е отказал и от двамата, защото нормалните мъже според баба му трябвало да бъдат молени, а не сами да се сетят да бъдат до децата си.

Страшничко е като реакция, и малкия не разбира значението на много от думите, които е използвала баба му .... все едно - никога няма да разбере, че всъщност майка му е обичала много баща му, твърде много , за да помисли как ще бъде наричана по-късно заради постъпката ти просто да приеме, че баща му не иска, няма сили да е с тях!

Всъщност ето защо любовта от един момент нататък ми стана като тежест - да, можеш да обичаш, можеш да си способен всичко да дадеш за любимия, но .... когато другите са на друго мнение оставаш просто човек, обсипан с неприлични определения и човек, който другите мислят, че е уязвим. Т.е любовта си остава само за нас - като хубав спомен, но не и нещо, което може да донесе кой знай колко хубави неща после .... как да не ти дотегне и омръзне от един момент нататък!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите