|
Много бързо трябва да си изясня нещата с тая шибана тематика на клуба, за да мога да се заявя туморроу. Вътрешно крещя ШИТ ШИТ ШИТ ШИТ. Е, ако е наглас не е много вътрешно май? Толкова съм се променила очевидно, че мразя миналото, не ми понася. Уж съм му благодарна, че ме направи това, което съм сега, но.... винаги следва, нали - Но дали преди не бях по-добрата част от себе си? Ако аз-преди и аз-сега бяха двама човека, които срещам, може би бих дала уважението си на аз-сега, но любовта и симпатиите си на аз-преди? МАМКА МУ! Драматизирам сигурно, това са глупости и не е възможно. Дали изгубих нещо хубаво от себе си или просто го култивирах дотолкова, че да бъде невидимо и да не се пречка. На другите? На мен. И сега моят гуру Вили щастливо ще ми отговори "Ей, овца!". Е, с други думи, разбира се
Всъщност се чувствам доста добре. Но нали трябва да си извадя недобрето, за да си свърша работата и за да дам това, което се иска от мен. поне в това отношение не съм се променила - давам на хората не това, от което се нуждаят те или аз, а това, за което им стига ума да си поискат. И както си го поискат. Е, ако ми пука за тези хора, за този човек в случая. В търсене на най-слабата и почти забравена част от мен, за да може да получи това, което иска. И да му ударя един шамар с това желание.
Пушкин има едно стихотворение "Черният шал" - от всички негови защо ли избрах точно него? Е, и "Обичах Ви". Но второто е твърде кратко.
Не мога, не съм като преди, загубих нещо, спечелих нещо. А ще си липсвам ли?
Ето и един подарък. Мислех, че съм го писала за теб. А то.... може би е за себе си?
Мастилото е още по клавишите...
Не те изтрих.
Усмихнати, а пак не дишате...
Не го открих.
Рисунките на вятъра по птиците
не ги видя.
Пресипнало е ехото от викане:
"Ела си у дома".
Да пусна темата, да не я пусна, да я пусна, да не я пусна, да...
Вили, здравей! Пускам я въпреки теб.
Обичам завършените неща.
Както и да върша разни неща.
..rude & not ginger...
|
Мамка му (или фрагменти)
