Личи си, че и ти и авторката на темата, никога през живота си, не сте правили жертва за друго човешко същество. Но жертва в истинският смисъл на думата, а не това, която вие влагате в нея /да налагаш собствените си разбирания, живот и т.н. на друг човек, в което не виждам никаква саможертвеност всъщност/. От тук идват и великите глупости които пишете и с които залъгвате единствено собственото си мислене, а от там и се държите по-далеч от реалността и всичко красиво и удовлетворяващо в него. Ето защо си оставате търсещи и не намиращи, а от там, тревожни и с включени 1300 защитни механизми, които само замъгляват съзнанието ви още повече.
Разбира се, никой не може да ви забрани да променяте смисъла на всички думички, сам за да изкарате, че бялото е черно, но в крайна сметка, именно това бяло е което търсите и криете сами от себе си ... не, не се мъчи да оспорваш, ще го осъзнаеш най-късно на смъртният си одър, но се надявам да е по-рано, заради теб и такива като теб. Тъжно е да гледаш човек, как сам бяга от това, което ще го направи истински щастлив и издига бариери и води войни срещу него.
П.п.
Затова и хората на 20 (психически имам предвид), винаги повтарят някакви подобни "формули", "дефиниции", с които са родени или по-често са забърсали от някоя книжка, докато в последствие, след реалният опит, всички ги захвърлят и по-скоро преминават просто на неща които знаят, че не работят и че всичко в тая игра на илюзии е строго индивидуално.
Изопачаваш поредната криза на възрастта и я издигаш в култ, а тя е просто поредната криза, която води до още повече тревожност.
Всеки човек е минал през отхвърлянето, но и всеки върнал се от там, осъзнава глупостта която е преследвал. Борим се за индивидуалност, за самостоятелност, за Богоподобие дори и когато стигнем до върха на планината /може дори Олимп/, осъзнаваме колко е самотно там и какъв товар сме мъкнали ...
... наречен Его.
От най-древни времена, религията/всяка една/ проповядва на човека, да приеме, че Бог /и неговото Богоподобно его/ са на небето, на Олимп и т.н., далеч от него. Защото само така /когато се отдалечи от егото си, а не от бита си, както ти го изопачи/, човек може да опита от истинските земни блага, да усети истинският им вкус и да се наслади на земният си живот пълноценно, без да изпитва тревожност и постоянно желание за битка с вятърни мелници.
Та исках да кажа, че именно това всичко в тая игра на илюзии е строго индивидуално., е илюзията в която се вкопчват нещастните хора и която не им позволява да бъдат щастливи. Т.е. това е мисленето на Егоиста.
|