Изкуството предоставя възможност на простия човек да замени за малко и безопасно собствените си обикновени житейски илюзии, с илюзиите на някой друг (с по-широки такива). Разбира се, тези други илюзии са пък извадени от контекста, синтезирани, нарисувани така както на автора му се искат да бъдат, изрязани от нелицеприятното, пък и от реалната човешка психология. Цялата идея е в показването на една ситуация, в която хората реално надали биха искали да бъдат, и надали биха я възприели по същия начин ако наистина я изживяваха, но по някаква причина, биха искали да се вживеят в нея ... пасивно. Това изглежда е... феноменът на съзнанието и непрекъснатото му желание да се вживява в нещо. В крайна сметка едно общество което предпочита да се вживява повече в литература, кино или компютърни игри отколкото в реалния си живот... според мен нещо фатално му куца... Изкуството е далеч надценено. По простата причина, че е плод на ограничената човешка дейност, докато самият живот е нещо доста по-голямо, след като ние пък сме негов плод. Простата логика е, че всеки може да създаде само нещо което е по-просто от самият него... Но тъй като хората са много различни в това което могат да създават, разбира се се появява и възможността, едните да "продават" илюзии на другите.