|
|
| Тема |
 Живот vs Изкуство |
|
| Автор |
Doctor Who (Ентропия) |
|
| Публикувано | 13.05.11 14:40 |
|
|
|
Интересно ми е как така нещо, което може да бъде толкова красиво в изкуството е някфа отвратителна проза в живота.
Всъщност и аз си забравих мисълта, но.... а, да, подарък за Джъмби исках да направя.
Та...... направо на темата. Нещата така ли стоят: Баси трагичното изглежда.... само дето е красиво така представено. Това е единият вариант - пречките на материята.
Другият, пречките вътре в нас: Това ми е по-любимо, не скривам. Отново драмата, противоречията..... в живота това е смехотворно.
И третият - този, на когото не му пука.... и си взима каквото иска ей така, без особен размисъл, раздвоен между два приятни избора между които избира и - двете: И драмата се състои в това: "Имам ли вина, че съм НОРМАЛЕН?"
В изкуството всеки ще се избие да играе Фрол`о.... това е вътрешната борба. Почти всеки да играе Квазимод`о - това е тежестта на съдбата, обречеността..... В живота обаче всеки би искал да е Феб.......
И къде е любовта в изкуството......... А къде е любовта в живота? В илюзиите, които си създаваме, в удобните драми кой има по-зелени очи?
Любов, какво да я правиш?! То не че от другата страна е по-различно положението: Цялата драма за две черни очи - по-сияйни от всичките звезди. Но защо имаме нужда от толкова голяма дума за нещо така просто и нормално? И защо ми се струва сега..... за разлика то преди, че Феб е наистина най-нормален и честен и нарича нещата с истинските им имена.
Сега, разбира се, сама мога да си оборя темата, написана дотук повече от успешно. Обаче ще я оставя така. Тя е едната крайност. Нека се занимаем с нея. Нищо интересно няма в мъдрия баланс на нечовеците, обитаващи...... не тук.
А и докато учените се занимават с това има ли живот на Марс, аз си играя на проверка има ли живот в тоя клуб. А и обичам Петък 13-ти.
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на 13.05.11 15:12.
| |
| |
| 
|
|
