Понеже няма как да спра Смъртта -
тя спря пред мен с внимателно усърдия.
В каляската ний бяхме само двамата -
и нашето безсмъртие.

Карахме бавно - тясъвсем не бързаше
и аз отхвърлях мойта предпазливост
мойто усилие - и моето безделие -
за нейната вежливост.

Ний минахме край селското училище -
класът с борби и викове излезе.
Ний минахме нивя със жито втренчено
и после слънцето залезе.

Спряхме пред къщичка, която ми приличаше
на малка пъпчица - върху земята.
Отгоре покривът едва се виждаше -
вместо корниз - с една издатина.

И въпреки, че векове преминаха -
изглеждат те по-кратки от часа,
когато пръв път зърнах конските глави
насочени към Вечността.

Емили Дикинсън

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън