Аз ти описах свещеници, които можеш да видиш, чуеш и пипнеш реално.
Истински живи хора от плът и кръв, с които можем да общуваме едновременно и равнопоставено, но аз ще ги възприема точно като нормални, не и идеални и непогрешими хора, а ти ще се влюбиш в тях с копнеж за нещо повече, за по-интимна близост. /Примерно/
Защо? Защото ти /условно/ имаш потребност от реален обект на любовта и изявата на собственически чувства. А аз не. Не забелязвам, че отчето е небръснат и като се поизпоти мирише като останалите мъже, че е висок и мъжествен, че излъчва сексапил, че винаги ме посреща топло и с радост /той с всички се отнася така/... и т.н. Поне това не ми пречи, нито ме възбужда, за да го пожелая, примерно. Докато "ти", която имаш нужда да идеализираш някого, ще се хванеш точно за това, което харесваш и търсиш в идеалния обект за влюбване.
Във всяка дума ще намираш дълбок смисъл, всеки поглед, усмивка и жест ще тълкуваш като предназначени специално за тебе.... от обикновения проповедник ще направиш не светец, а Бог, за да оправдаеш влечението си.
И ако си наумиш, че твоят бог пропада, защото с нещо те разочарова, ще хукнеш "да го спасяваш" от него самия. ....За да съхраниш собствената си вяра и надежда.
Защо просто не поговориш с половинката, вместо да търсиш отговори във форумите? Не можеш да вземеш еднолично решение вместо някой друг относно това, кое е най-добро и за двама ви.
|