|
Тема |
Re: Виртуална любов [re: Villy.] |
|
Автор |
PipilotaV. ( онази) |
|
Публикувано | 27.01.11 14:49 |
|
|
Само лек коментар върху написаното. Точно това, да не искат нищо от теб, много ми тежи. Напротив: искам да искат. Ако не искат, значи не искат и да дадат или си слагат лимит. Ако съм влюбена в някого, искам да ме ангажира със себе си и да иска от мен. Иначе надали имаме взаимност.
И въпроси от сорта на "Дали не се прецаках? Дали не дадох повече, отколкото получих", много бакалски ми звучат. Как се измерва това? Какъв е точният критерий и има ли такъв? На един етап разбираш, че най- голямото удоволствие е да бъдеш предразположен да даваш, да се отдаваш, че иначе не е любов. Пък особено виртуална, каквото и да значи това.
А че любовта не можеш да я заключиш във виртуалното, факт. Там тя остава наистина вербален пинг- понг, в който даже и да има докосване на различни нива, без другото, реалното докосване, даже нямам предвид само физическото, остава като незрял девичи опит или нарцистично самозадоволяване на самотници, които или се страхуват от обвързване и истинско сближаване, или имат други причини да провокират фантазията си, без да обличат виртуалните образи в плът и кръв.
|
| |
|
|
|