Любов!

Колко ли любови съм имала?

Всъщност безброй?!?!

А ето и едно добро /според мен/ резюме на ситуацията.

Когато бях на 3 се влюбих в едно водорасло и сърцето ми беше разбито, когато разбрах, че не мога да го извадя от водата без то да се смачка.

На 5 се влюбих в един голям бял плюшен заек, подарък от дядо. Носех го навсякъде със себе си, забавлявах се да го скубя, когато не ме слушаше и така и не разбирах защо кожухчето му посивя въпреки всичкото пране. Постепенно горкото създание се пооскуба и родителите ми решиха да го заменят с истински заек, който явно беше нов супер модел - не само че драскаше, ами и ядеше колкото цял кон… Тогава разбрах, че влюбването не винаги е прекрасно – трябваше да се грижа ежедневно за любимия…

На 8 се влюбих в Том Сойер и препрочитах и преживявах целувката му с Беки хиляди пъти, като си представях, че съм на нейното място…

На 15 попаднах на „Отнесени от Вихъра” – само как искрено завиждах на Скарлет за Ред Бътлър и как си представях, че той я изоставя заради мен…

Днес съм щастливо влюбена във всичките си рокли, в звездите, в изгревите и залезите, във вятъра, разпилял косите ми, в плисналия изневиделица летен дъжд, стичащ се по кожата ми, в двете силни прегръдки на децата ми, в усмивката, с която ме дарява обичания мъж, и в аромата на всяка нова книга...

ммм, сладко като шоколад...