|
Дискусия по тема „съвършенство” ме наведе на едни дълбоки размисли.
Ако погледнем историята, векове наред, когато духовенството е било на власт, материалният свят се е развивал с темповете на охлюв /че и по-бавно/, а Човекът се е развивал с доста бързи темпове. За няколко века, той се е развил до толкова, че е увеличил средната продължителност на живота си двойно, че и отгоре, отдалечил се е от животинското в себе си, на разстояние, което е достатъчно, че да не се връща към него /освен при големи катарзиси/, придобил е качества, които го поставят наистина на върха на пирамидата, като е развил различията си, опознал ги е и умело ги използва.
И всичко това до няколко десетки години назад. Какво стана тогава? Религията бе свалена от власт, бе анатемосана от материалният свят, парите и плътта замениха любовта и обичта и започна обратният процес. За няколко десетки години, материалният свят се разви със светлинни години /сякаш вчера гледахме филми на БеТаМакс и ВеХаЕс касети/, разрасна се неузнаваемо /ако някой с 10 годишна кома се събуди, няма да знае къде се намира/ ....
Какво стана с Човекът обаче? Все повече се връща към животинските си корени, все по-малко го интересуват човешките ценности, духовните необятни полета, качествата, които го качваха на върха на пирамидата. Сега много повече благородство ще намериш в един слон /никога стадото не изоставя ранен „другар”/, в една гъска /толкова са моногамни, че дори след като умре един от партньорите, другият не си търси заместник/ и т.н., отколкото в Човека.
Къде е Любовта, обичта, вярата, надеждата и т.н. ... всеки я търси в материалното, облича я в материално /ако няма секс, няма любов, ако няма пари, няма любов, ако няма подаръчета, няма любов ...../, сравнява я с материално / обичам повече Б, защото прави по хубави с.... , обичам повече Р, защото ми прави повече подаръци, плаща по-големи сметки .../ ... духовното е толкова забравено, че дори съвършенството/хармонията/ нирваната, се търси в материалното, дори източниците им се търсят в материалното, защото е забравено, че Христос/ Буда/ Мохамед .... са ги намерили едва след като са се отказали от тях и са открили духовното, а не обратното.
На къде отива света? И защо се унищожава единственият източник на щастие и достъп до съвършенството/хармонията/ нирваната? Защо се задоволяваме с краткотраен достъп, който ни дава материалното, а загърбваме постоянният, който ни дава духовното/любовта/обичта.
Защото е по-лесно, по-достъпно, че дори можеш да си го откраднеш от друг?
Вижте темите ... някой ако спомене, че е щастлив и веднага става враг номер 1, особено ако може да се обоснове защо е така и как е достигнал до това /т.е. открил е източника на постоянното щастие, което никой не може да му открадне/, обявява се за луд, за наивен, за човек без житейски опит, за цвете в саксия и какво ли не още, но никой не приема, че говори истината, дори не допуска този вариант. Защо?
А тези които го разбират, не казват нищо, не го подкрепят, не го защитават, а си мълчат, за да не станат и те обект на подигравки. ....Нима е вече срамно да си щастлив? Нима е вече срамно да имаш душа, да обичаш с нея и да бъдеш обичан заради нея? Или всичко вече е само материя и само притежаващият я, може да очаква уважение и подкрепа?
Защо пиша темата тук? Защото Любовта, колкото и странно да ви звучи, е плод на душата, а не на материята.
Редактирано от Villy. на 14.10.10 10:29.
|
Вие ще ми отговорите ли?
