Да твориш любов е като да твориш живот. Тя се зачева в душата ни, както детето се зачева в майчината утроба. Израства там, но за да се роди, трябва да излезе на бял свят, т.е. да можем да я изразим, да я реализираме, а после да я отглеждаме, да я поддържаме жива и да я развиваме.
Много хора изпитват в душите си любов, но колко умеят да я родят и отгледат?
Една голяма част я абортират и обявяват за мъртва, друга я раждат и изоставят, трети я уморяват в последствие, защото не била това, което са очаквали .... и всичко това, защото всеки един от тях има очаквания, изисквания и искания от любовта, а никой не си и помръдва пръста за нея .... защото тя виждаш ли, била някаква даденост, или я имало или я нямало. Ми тогава защо не спрат да се хранят, да пият вода и да се обличат, то нали и живота или го има или го няма, нали и той е даденост?

И после, Любовта имала край, тя не можела да бъде вечна ....

Прав си, много е неприятно! Как да заченеш Любов, като осъзнаваш, че е обречена, поради нежеланието на другият, да я реализирате заедно, какво остава за отглеждането и.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите