|
Е, колкото и да ми е мъчно...той си има друга!
На кратко...
Запознахме се преди около две години. Не завързахме тогава чак дълбоко приятелство, но станахме добри познати, да речем. През цялото време той е показвал симпатии към мен, ухажвал ме е и т.н. Но аз го намирах за странен, дори не исках да се виждам с него и непрекъснато си измислях оправдания, за да отклоня поканите му.
Ето, че всичко се връща обаче...
Преди няколко месеца отново ни се пресякоха пътечките, този пък сериозно... Не знам как, но се влюбих меко казано до уши в него. Започнахме да се виждаме, да говорим, да си споделяме...
Оказа се, че той е влюбен от години в друга...да, от години, несподелено влюбен. Тя го ползва за срещи, когато е сама, а когато си намери някой друг, го захвърля, до следващия път...
По-интересното е, че е сериозно привлечен и от мен... Твърди, че му липсвам, че ме желае, че никоя друга, никога не е правила за него неща, които аз съм правила...
Опитвам се да разсъждавам трезво, до колкото мога...и все си мисля, че възхищението му към мен не е от обич, а от това, че ме намира за добър човек и не иска да ме нарани, както и да ме изгуби безвъзвратно. Много, адски много е объркан. Почти никаква връзка между действия и думи...
Както и да е, от няколко дни прекъснах комуникацията си с този човек. Не искам да го поставям в неудобна ситуация, да се чуди какво да ми каже. И, не че ми е проблем да се боря...имам сили...но има разлика да се бориш за свободно сърце, както и за заето такова. Въпреки, че между него и онази девойка, очевидно никога няма да се получи.
Лошото е, че колкото да се разсейвам...само той е в мислите ми, дори не искам да се усмихвам на други мъже, искам само него... Не е перфектен, дори никога не съм си и представяла, че мога да се влюбя в странна личност като него...но е факт, че ми е достатъчен.
Дайте съвет...как да го преодолея...или да не го преодолявам! Разумът ми едвам надделява над сърцето...едвам се сдържам да не му се обадя и да му кажа поне, че ми липсва....спира ме само мисълта, че и той ще ми го каже...може би, за да не ме нарани!!
П.С. Не е на 18, над 30 е...което все си мисля, че предполага да не е толкова объркан.
|
Как ГО/Я преодолявате?!
