Това с бащата на дъщеря ти .... ти си му показала, че е излишен в живота ти, че не си го приела като партньор /Изабела го е описала доста добре/. Не си му дала мястото до себе си, а си настанила там приятелката си и кой знае още колко човека и егото си. Но приятелите след срещата си отиват в къщи при мъжете/жените си, а ти оставаш сама със съветите им и с едно студено пресметливо его, което не търпи конкуренцията на сърцето.

Отглеждам едно лимонче, вече трета година, сега има две малки зелени лимончета и още две колкото орехчета. Това, от една страна ме прави някак странно горда, защото е единственият плод, който съм отгледала успешно, не че съм пробвала с друг, но цветята не ги броим, то не съм и голяма цветарка де, от друга страна, егати и капризното лимонче.
То не беше гледане, поливане, чистене, пръскане на листата с вода с подходяща температура, някакви железа забивахме по едно време, опрашвахме като пчелички поради липса наблизо на такива, и накрая, след три години зор има цели две лимончета.
Обаче, резултатът е, че като купувам лимони, а у нас се хапват много, само дето не произнасям по една молитва, че разрязвам с нож тази нежна и ужасно капризна перфектна жълта коричка. Сложно е.

Защо ти го разказвам? Ако положиш грижи и търпение за едно човешко същество, както аз за лимончето, няма начин да не благославяш всяко следващо. Ако не го благославяш, значи само си си мислила, че полагаш грижи и че си търпелива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите