|
|
|
|
|
Аз съм живота,
тя Смъртта.
Аз мъж съм,
а пък тя жена.
Когато Слънцето и Луната се срещнат, Земята умира от студ. Когато срещна моята любима, Земята веч изчезна завинаги и спомените също.
Това е любовта. Това е любовта. Нищо друго няма на света, освен любовта към любимата- Смъртта.
Знам, аз живота съм и мъж, но как да устоя на любовта?
За жените, тя е мъж. За мъжете, тя жена. Ето я и в мъжки образ тук.
В женски няма коса, но е също тъй забулена в тъмнина.
Забулена е в наметало черно тя, защото пази се само за мен.
Аз съм мръсен, а тя чиста. Аз живота съм, а тя Смъртта.
От когото те е страх, най-много него обичаш най-истински, защото те е страх да не го нараниш. Кой го е страх от самият себе си и от това да нарани живота в себе си и същността си? Никой? Кой го е страх от Смъртта, всички защото нея обичат.
Любовта ще спаси света. Любовта към Смъртта.
А ти обичал ли си истински?
Аз не. Мразя любовта..
Редактирано от Пътниk kъм Aдa на 13.08.10 15:25.
| |
| |
| 
|
|
Аз и тя
