Когато ме намразиш, друже мой,
и ме отпратиш с присмех и презрение,
със мен самия аз ще вляза в бой,
но пак ще ти намеря извинение.
Познавам се добре и някой ден
аз ще разкажа за една такава
порочна страст и скрити язви в мен,
че губейки ме, ще добиеш слава.
И няма в нищо да те обвиня.
За тебе жертвам всичко най-достойно,
но себе си така като петня,
печелиш ти. С това печеля двойно.

Обичам те. Поемам всичко зло,
за да вървиш с изправено чело.

Уилям Шекспир - Сонет № 88

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите