|
Винаги съм се учудвала, как повечето хора виждат от страни ситуациите.
Пример:
Имаме страничен наблюдател и случка с едта човеци. Страничният наблюдател, който не е участвал в ситуацията, не е обвързан емоционално с нея (всяка ситуация предизвиква в учасниците и различни емоции в зависимост от тяхното битие), преглежда набързо участниците и веднага си набелязва, кой е жертва и кой е враг. В следствие на тези лепнати етикети, се стъпва на позиция, която не само е нереална от гледна точка на самата ситуация, но и нелепа от гледна точка на това, че по снимка или кратко клипче (каквато е всяка една разказана ситуация) не можеш изобщо да си правиш изводи, камо ли да съдиш кой крив, кой прав.
Да не говорим, че в повечето случай, онзи с добрите намерения или онзи който се е защитил, винаги излиза най-крив и грешен, а предизвикалият цялата случка е херовимче и страничните наблюдатели го защитават.
Хайде сега, кажете ми, защо повечето хора си умират да лепят пустата му вина и то винаги на този, с добрите намерения или на този, който се е защитавал? И изобщо, защо е тази велика мания да се лепи вина и да се държи отговорен винаги другият, за това, че се е опитал да спре насилието, върху себе си или върху някой друг?
|
Чувството за вина
