|
Все пак знам, че имам да уча още много за любовта, но наистина ако обичаш всички, значи не обичаш никой освен себе си. Много по-трудно е да обичаш един човек, отколкото всички вкупом.
Ето с тези две изречения ти нацели същността, истинският препъни камък по пътя към любовта (която съществува за тези които имат търпението и малко инат, за да стигнат до нея).
Да обичаш библейски, т.е. да обичаш всички без да искаш нищо в замяна е начин да се научиш да да даваш, да даваш до тогава, докато разбереш, че ти си изобилие от обич, която няма изчерпване. Но дори и да се научиш да обичаш безусловно другите и да откриеш този извор в себе си, ти си научил само половината. И още по-важното, си научил по-лесната част.
Именно за това, във второто изречение ти споменаваш, че трудността идва с това да обичаш един човек. А тази трудност се изразява в това, че е много трудно да се научиш отново да взимаш при положение, че си открил колко си богат и колко неизчерпаем е извора ти на обич.
От тук идват всички проблеми, защото дойде ли момента на взимането и почва великото мерене. Аз ти дадох това, а ти ми даваш онова, аз ти дадох толкова, а ти е на и толкучка не даваш, аз съм една светица и бих направила всичко за теб, а ти от едно падане не можа да ме спасиш, аз това ми ти, ти онова ми ти ..... мога да ти ги редя до други ден ако решиш, че ти трябва.
Пипито го каза много добе и много синтезирани да успеем да преодолеем егото си, гордостта си, ако щеш и мнителността си. Всеки човек има едни граници, които трябва да събори, за да допусне някого истински до себе си и в себе си. А без това "разтваряне" в другия, не в смисъл на сливане, няма всъщност любов.
Даването и взимането в любовта не е пазарна икономика. Т.е. не е "аз те обогатявам с това, а ти ме обогатяваш с онова", а когато и двамата се разтворят един за друг, тогава обогатяват взаимно това, което могат да дадат. Не е аз ще направя манджата, а ти десерта, а е, заедно ще направим една богата трапеза с която ще покажем изобилието от любов която има по между ни. Т.е. няма значение кой какво дава, а е важното, че двамата са направили нещо повече отколкото всеки по отделно и то е нещо общо. Защото днес единият ще даде по-малко, утре пък ще може да даде повече, в други ден може изобщо да не може да даде, а в по-други ден да даде всичко. Важното е да има доверие между двамата, че всеки дава всичко което може от себе си, без да го приема като саможертва. Но почне ли меренето, кой колко, любовта изчезва през комина, като дядо Коледа.
Помисли върху това.
|
Re: Търся причини [re: diva 11]
