"Всъщност... не си ли задаваш този въпрос защото търсенето на партньор го поставяш малко като самоцел или някаква цел спусната по план от някъде си? Ами то в крайна сметка ако така си щастлива и не можеш да намериш смисъла, тогава наистина защо ти е партньор?"
Не съм се питала тези неща, но за сметка на това съм наясно с тях в себе си. Чувствам се все още зависима от това да има човек до мен, в същото време се чувствам прекрасно когато съм сама. Все пак знам, че имам да уча още много за любовта, но наистина ако обичаш всички, значи не обичаш никой освен себе си. Много по-трудно е да обичаш един човек, отколкото всички вкупом.
В случая с тази тема, въпросът ми е обратен. Понеже се е появил някакъв мъж в мислите и чувствата ми и аз не го харесвам питам защо съдбата ми праща този човек, като аз не го искам него. Двойна женска логика, включваща да искаш две противоположни неща едновременно. Трябва да ти кажа, че се уморих много от всичко това и засега се възстановявам, застанала в позицията, че любовта не съществува.
Ако идеята е да се чувствам добре, каквото и да се случва в живота ми, то аз се чувствам добре, когато преодолявам разни неща в себе си, когато се променям. Винаги си намирам и причини за да се променям и сега просто има поредна причина да се променя. Не съм сигурна обаче дали успявам да разреша дилемата - свобода или любовта да избера. Клоня винаги към свободата. А в любовта съм боса, в смисъл неука. Така, че това е при мен положението.
|