|
Прав си, едно неподплатено с разбиране "извинявай" е повода за "Извинението е второ нахалство."
Много е противно, когато с едно "извинявай" по-скоро се опитват да те унижат. А още по-противно е, когато ти кажат нещо от сорта на "Ти сега си ЕН за това говориш така. Успокой се!" ... отваря ми се апетит и се с парцалите ....
Да ти кажа, аз винаги си казвам какво ми харесва и не ми харесва, хич не си мълча. Предпочитам тези около мен да са наясно и да не ги оставям да гадаят и да си правят собствени анализи. Правя го в писмен вид. Пиша меил или писмо и го давам без обяснения. Ако след прочитането, не чуя едно "извинявай", а тирада от оправдания и опити да пробудят в мен съчувствие и едва ли не да ми вменят, че аз тях съм обидила, а не те мен .... се извинявам, за всичко което съм направила спрямо тях и късам всякакви отношения. Най-лошото обаче е, че такива хора са ужасни навлеци. Не знам дали ти си имал такъв вторичен проблем, но аз вече два пъти се натъквам и почвам да паля свещ, да не попадна на трети, че ще ми стане навик.
Другият вариант е този, който казваш ти. Казват "извинявай" и продължават по старо му ... съдбата им е същата, без обяснения.
Имало е случай, когато след писмото се виждаме с получателя и всичко е цветя и рози, сякаш не е получил нищо, но и повече не повтаря това което съм изтъкнала, че не приемам. С такива хора е просто песен да се живее и общува.
Едно време се натъкнах на разказ за двама приятели, които си запазили приятелството дълги години, заради една тетрадка. В нея те пишели точно какво не им е допаднало в отношението на другият, поздравявали се за постъпки, пишели впечатления ... изобщо, всичко, което иначе не биха казали очи в очи на другият, за да не си развалят приятелството. И така когато се виждали, не създавали напрежение по между си с излишни изглаждания. Много ми хареса тази история и мога да кажа, че наистина това е начинът, защото когато си сам и четеш нечии упрек, ти не включваш защитите, не мислиш в движение, не търсиш оправдание, т.е. имаш възможност да помислиш реално над написаното, особено, когато знаеш, че другият няма да повдигне въпросът лично, а ако има възражения, пак в писмен вид ще ти ги изложи. И можеш да го прочетеш когато си в кондиция за размисъл.
И все пак е важно да сме земни и да можем да приемаме себе си и другите като хора, които са родени да правят грешки от които да се учат. Но вземе ли се някой много на сериозно, почне ли да ми дава акъл, когато той самият е накиснат до шия, почне ли да се прави на безгрешен, почне ли да вини всички други за собствените си грешки .... изобщо не си правя труда вече да се обяснявам на такива хора. Май съм поумняла
Та такива ми ти вечерни размили ме навяха от твоят пост, Вожде. Дългички, ма щот си нямам цедка, а и хубавите хора, нали нищо лошо не задържали в себе си.
Редактирано от Изaбeлa на 17.04.10 00:01.
|
Re: справка.. [re: Boждa]
