Не ми отговаряш така, сякаш ги знаеш :). Ти не можеш да "влезеш" в друг човек. Подобно нещо е дори по-сигурна илюзия от тази за сродните души :). Представата се гради върху опита и начинът на мислене. Ти не си в мозъка на другия. Пак ще повторя, чрез много опит и много разум, това може да се преодолее до някъде, защото накрая, различните мнения и преживявания стигат до реалното което можем да научим на живота и то е едно за всички. Но пък с това се увеличава и комплексността на човека. Обикновено можеш достатъчно точно да прецениш само просто устроените хора, или такива с които си живял много дълго (но не само като съквартирант...).

Що се отнася до изживяванията, това което можеш да направиш е емоционално да усетиш горе-долу как се чувства другия. Емоционалните ни състояния не са толкова сложни и комплексни. Причините обаче които ги пораждат са такива. Така че много вероятно, ти да се чвустваш по съвсем друг начин, защото възприемаш ситуацията по друг начин. Или пък да не можеш да осъзнаеш какво точно ги е предизвикало у другия. Разбира се, повечето хора си създават някаква бегла представа за другия, която ги удовлетворява достатъчно.

За последното нещо, така и не разбрах как го свърза със сродни души. Аз ти говоря за хаос. Хаосът не ти гарантира нищо. Не ти гарантира, че ще срещнеш човек който ти е интересен с нещо, или че той ще е свободе, или че той ще е на същата вълна, или пък може да го блъсне автобус. Когато търсиш сексуален партьор е най-лесно. Когато егото си избира партьор който да му достави някакъв вид преживяване, е малко по трудно, но пак има достатъчно хора които да се впишат в модела който преследва. Когато търсиш човека, той на първо място е скрит зад фалшивите обществени взаимоотношения. Трябва някаква подходяща ситуация, трябва една камара неща да паснат. Той може да се окаже женен, в друг град, с неподходяща възраст, със специфични проблеми и какви ли не още неща зависещи от това което наричаме съдба, и в крайна сметка с него можем да не успеем да постигнем и приятелство.

За съжаление, аз не виждам какво може да научи човек за любовта на земята. Тя се ражда като лично чувство, трябва да се изрази във външния свят (което не е особено лесно), после да си взаимодейства с хаоса и случайността, да мине през представата на другия... и какво изобщо ще получи той или ти от нея? Любовта работи за повечето хора, защото те реално не очават чуждата любов. Представата за това, че са обичани им стига. Те дори не осъзнават, че нямат реална връзка с другия, а само със себе си. Другия е просто обект, който катализира у тях любовната представа и техните чувства. Аз съм прекарал години да разбера какво е земнята любов... и не, не съм впечатлен... Гадно е, че наистина е нещо което не е под твой контрол, а още по-лошо, не е под контрола на никой. Изглежда, и тя не е нещо много по-различното, от всичко друго на което човек трябва да се научи да се радва когато го има, но да не му придава особено значение. Като новия jsm който си си купил, и можеш лесно да го изтървеш и счупиш. Разбира се за по-чувствителните хора, май е невъзможно, и дори мисълта за това е обидна... И въпреки това, давайки контрол на чувствата ти към някакъв външен обект, ти даваш контрол на случайността над теб самия...
Ако наистина имаш контрол да се откажеш от любовта, това е много в твоя полза. За повечето хора любовта не е съзнателен процес, а инстинктивен и наистина за тях всякакви разсъждения са безсмислени, защото не могат да се възползват от тях. Все едно да се чудят как да преплуват река, ако не знаят да плуват...