Тогава трябва да помислиш и върху неприятния момент, че третото ниво е... как да кажа, таванът на човешките възможности, чрез който човек разбира всъщност колко ограничено нещо е животът. А може би с него и самото его до някъде. Незнам... Разбира се това важи и за много други неща. Но да кажем в конкретния случай, какви са проблемите които човек не може да реши, просто защото е човек:

1) Ограничеността на представата. Другият, никога няма да те разбере напълно. Донякъде този проблем се решава, чрез повече разуност, опит, широка култура. Но той остава в някаква степен. Ние си общуваме по косвен начин, и това изобщо не е най-добрия вариант

2) Ограничеността на изживяването. Дори и да казваме, че изживяваме нещо заедно, ние най-вече само присъстваме заедно, но всеки го изживява затворено в себе си. Човек може да се научи да усеща какво изживява другия, но това не значи, че би могъл да го изживее по същия начин. От там идват пак неминуеми разминавания, които огорчават в някаква степен. Понякога човек се чувства дори обиден, но както много неща в човешките взаимоотношени, и това се свежда до компромиси

3) Съдбата. Това над което дори боговете нямат контрол в гръцката митология. Въпреки че има различни представи за това какво преставлява тя, аз ти препоръчвам да се замислиш над научната гледна точка за хаоса. Хаосът не е система в която цари случайността, а система от обекти които могат да си взаимодействат по определени правила по безброй много начини. Следствието на това е, че твоят избор и твоята воля, винаги ще са в плен на събития които не зависят изцяло от теб. От хаосът зависи дали ще срещнеш благоприятен човек, дали ако се срещнете точно в определен момент, нещата могат да се получат, дали ако се получат, те ще имат време да се развият, и дали ако се получат, те ще просъществуват. Много хора им се иска да вярват, че има Бог който едва ли не е нарисувал целият им път. Но практическият опит показва, че живеем в свят, в основата на който има много прости правила, и сложността идва точно от безкрайните варианти на тяхното съчетание. Колкото по-малко претенции за живота имаш, толкова по-лесно преживяваш несполуките предизвикани отчасти от теб, и отчасти от съдбата. Но по-дълбоко осъзнатия човек, страда от проблема че се впряга много в живота. Представи си, че след толкова посредствеост примерно намериш стойностен човек, който искаш да е част от живота ти. Но чрез него, ще заплатиш и това което съдбата може да си прави с вас. Което никак не е приятно. Едно е да загубиш просто сексуален прартьор, друго е да загубиш човек чрез който егото ти си набавя нещо, а съвсем трето - уникалния човек, който наистина нищо не може да замести. Но животът в крайна сметка е това - крайно преходен, крайно безличен...

Така че... какъв е изходът? Най-сигурният изход е самотата. И големите мислители, единодушно стигат до нея. Но тя е изходът за зрелия човек, който стига до тези неща обикновено след 40-50. Така че тя си идва на мястото. Един млад човек трудно може да се възползва от нея, защото в него има все още много страсти и нужди. Но как може да се възползва от акъла, който в лошият случай ще му дойде твърде късно? Някакъв вариант е да се остави на течението, поне съзнавайки какви може да са последиците. Ако съдбата е благосклонна и всичко вземе да се подрежда, да бъде по-предпазлив, за да усети кога ще му изневери, и да я надхитри. Разбира се, не винаги е възможно. Но голяма част от проблемите ни се провокират от собствената ни глупост. Може би ако срещне човек който си заслужава, това е по-добрия избор, за да не съжалява после, че го е изпуснал. Аз съм обаче скептичен, че изобщо нещата ще се подредят до там. Просто това е много трудно и живеем в общество което го прави още по-трудно... Така че има и алтернативен вариант - да се събере с човек, с който поне могат да си дадат нещо, дори и да е малко. Някаква форма на грижа и любов е достатъчна. Важното е накрая да са с нещо на плюс. Първо, няма да страдаш чак толкова ужасно ако загубиш този човек, второ, той ти дава възможност да обичаш, макар и не чак по начинът който ти се иска. Един вид, трябва да разчиташ пак на собствената си духовна топлина така да я наречем, но другия успява да ти даде поне физическа... Всъщост за повечето които са стигнали до третото ниво, сигурно това е най-възможния вариант. Те имат по-широк кръгозор, могат да бъдат по-меки към другия, без значение кой е той, и да му простят недостатъците, които биха разклатили лесно взаимоотношенията на незрелия егоист. Разбира се, ако не са толкова големи тези недостатъци, че да обезсмислят ползата... И това се има предвид в някои философии, под това че за такъв човек може да не е чак толкова важно какво представлява другия. Стига разбира се да притежава някаква чистота, за да си струва и малкото което притежава. Аз съм го чел в някакъв вариант като възглед на Ошо.

Така че... нещата като се замислиш стават все по-сложни и свързани с повече компромиси спрямо теб самия... нищо чудно, че повечето хора не искат да се замислят... Замисли се и ти, дали искаш да се замислиш :)