|
Опитах се отново да го прочета,насилих се,може би една пета,и не можах,явно не си допадаме със стила,пък може и жена да го е писала,те рядко пишат текст който да те грабне,да те дръпне в себе си.
Аз пък по казващо от долният текст не съм срещал,за каквото се сетиш казва,и за каквото се не сетиш също.Рецепторите рецептирайки притръпват,ето защо дразненията е добре да са най всякакви,да се сменят,но да идват самички,че предвидимите неща са изконсумирани като емоция,още в методиката на предвиждане,и осмисляне в аванс . Примерно,аз си мисля,че мислите си идват самички,а не че ние ги мислим,тоест не мислите са наши,а ние сме на мислите,така е и по интересно,никой не знае какво ще мисли след малко,тоест какви мисли ще му влетят,те просто си влитат от царството на мислите,живеят си там,а ние сме някакви биологични гостоприемници,които мислите избират един или друг за да си ходят на гости и се срещат една с друга,е ! може и мъжки мисли да има,нищо че думата е в женски род,мисльо,млад мисльо,дърт мисльо,младо мислегарче
Еклисиаст или Проповедник
Думите на Давидовия син, цар в Ерусалим-
1Суета на суетите и всичко е суета,
казва проповедникът;
суета на суетите и всичко е суета!
Каква полза за човека от всичкия му труд,
в който се труди под слънцето?
Едно поколение преминава,
и друго поколение идва.
А земята вечно стои.
Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва...
И бърза да отиде към мястото,
откъдето трябва да изгрее.
Вятърът отива към юг и се връща към север...
Вятърът постоянно обикаля в движението си
и пак се връща в своите кръгообръщения.
Всичките реки се вливат в морето
и пак морето не се напълва.
На мястото, където отиват реките,
там те непрестанно отиват.
Всичките неща са досадни-
човек не може да изкаже до колко.
Окото не се насища с гледане.
Нито се напълва ухото със слушане.
Каквото е станало, това е, което ще стане.
И което е било извършено, това е,
което ще се извърши.
И няма нищо ново под слънцето.
Има ли нещо, за което може да се каже:
"Виж! Това е ново!"?
То вече е станало във вековете,
които са били преди нас.
Не се помнят предишните поколения,
нито ще се помнят по-късните,
сегашните, поколения
сред ония, които ще бъдат след тях.
Аз, Проповедникът, бях цар на Израел в Ерусалим.
И отдадох сърцето си да издиря
и да изпитам чрез мъдростта
всичко, което става под небето.
Тежък е тоя труд,
който Бог е дал на човешките чада,
за да се трудят с него.
Видях всичките дела,
които се вършат под слънцето.
И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
Кривото не може да се изправи.
И това, което е недовършено, не може да се брои.
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох:
Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си
повече от всички,
които са били преди мен в Ерусалим.
Да! Сърцето ми има голям опит в мъдрост и знание.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта,
и да позная лудостта и безумието.
Но разбрах, че и това е гонене на вятър,
защото в многото мъдрост има много досада
и който увеличава знание, увеличава и печал.
2Аз рекох на сърцето си:
Ела сега, да те опитам във веселба,
затова се наслаждавай с благо.
И, ето, и това беше суета.
Рекох за смеха: лудост е,
и за веселбата: каква полза от нея?
Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино,
докато сърцето ми още се управляваше
от мъдростта
и да усвоя безумието, докато видя какво е добре
да вършат човешките чада под небето
през всичките дни на живота си.
Направих големи работи:
съградих си къщи, насадих си лозя,
направих си градини и садове
и насадих в тях всякакви плодни дървета;
направих си водоеми,
за да поя от тях насаденият с дървета лес.
Придобих слуги и слугини,
И имах слуги, родени в дома ми.
Имах още добитък и стада-
повече от всички,
които са били преди мене в Ерусалим;
Събрах си и сребро, и злато,
И особените скъпоценности на царете
и на областите.
Набавих си певци и певици,
И насладите на човешките чада -
наложници твърде много.
Така станах велик и уголемих се повече от всички,
които са били преди мене в Ерусалим.
Още и мъдростта ми си остана в мене.
И от всичко, което пожелаха очите ми,
нищо не им отказах:
Не спрях сърцето си от никаква веселба,
защото сърцето ми се радваше
във всичките ми трудове.
И това беше делът ми от всичкия ми труд.
Тогава разгледах всичките дела,
които бяха извършили ръцете ми,
и труда, в който бях се трудил:
И, ето всичко беше суета
и гонене на вятър.
И нямаше полза под слънцето.
И обърнах се да разгледам Мъдростта,
и лудостта, и безумието,
защото що може да стори човек,
който е дошъл подир царя относно това,
което е вече сторено?
Тогава видях,
че мъдростта превъзхожда безумието,
както светлината превъзхожда тъмнината.
На мъдрия очите са в главата му,
а безумният ходи в тъмнина.
Обаче аз узнах още,
че една участ постига всички тях.
Тогава рекох в сърдцето си:
Каквото постига безумния,
това ще постигна и аз;
Защо, прочее, бях аз по-мъдър?
Затова рекох в сърдцето си,
че и това е суета.
Защото както на безумния,
така и на мъдрия,
не остава вечно паметта му,
понеже в идните дни
всичко ще е вече забравено.
И как умира мъдрият? -
Както и безумният.
Затова намразих живота,
защото тежки ми се видяха делата,
които стават под слънцето,
понеже всичко е суета
и гонене на вятър.
Намразих още и всичкия си труд,
в който съм се трудил под слънцето,
защото трябва да го оставя на човека,
който ще бъде подир мене.
И кой знае мъдър ли ще бъде той
или безумен?
Но пак той ще властвува
над всичкия ми труд,
в който съм се трудил,
и в който показах мъдрост под слънцето.
И това е суета.
Затова аз наново направих сърдцето си
да се отчае поради всичкия труд,
в който съм се трудил под слънцето.
Защото има човек,
който се е трудил с мъдрост,
със знание и със сполука.
Но пак той ще остави всичко
за дял на едного,
който не е участвал в труда му.
И това е суета и голямо зло.
Защото каква полза за човека
от всичкия му труд
и от грижата на сърцето му,
за което се изморява под слънцето?
Понеже всичките му дни са само печал,
и трудовете му скръб.
И още и нощем сърцето му
не си почива.
И това е суета.
Няма по-добро за човека
освен да яде и да пие.
И да прави душата си
да се наслаждава от доброто на труда му.
И аз видях,
че и това е от Божията ръка.
Защото кой може да яде,
и кой може да се наслаждава,
повече от мене?
Понеже Бог дава на угодния
Нему човек мъдрост, и знание, и радост.
А на грешния дава да се труди,
и да събира,
и да трупа,-
за да даде всичко на угодния Богу.
И това е суета и гонене на вятър.
3Има време за всяко нещо,
и срок за всяка работа под небето:
време за раждане,
и време за умиране;
време за насаждане,
и време за изкореняване на насаденото;
време за убиване,
и време за изцеляване;
време за събаряне,
и време за градене;
време за плачене,
и време за смеене;
време за жалеене,
и време за ликуване;
време за разхвърляне на камъни,
и време за събиране на камъни;
време за прегръщане,
и време за въздържане от прегръщането;
време за търсене,
и време за изгубване;
време за пазене,
и време за хвърляне;
време за раздиране,
и време за шиене;
време за мълчание,
и време за говорене;
време за обичане,
и време за мразене;
време за война,
и време за мир.
Каква полза за онзи,
който работи
от онова, в което се труди той?
Видях труда,
който даде Бог на човешките чада,
за да се трудят в него.
Той е направил всяко нещо
хубаво на времето му;
Положил е и вечността в тяхното сърце,
без обаче да може човек да издири
отначало до край делото,
което е направил Бог.
Познах, че няма друго по-добро за тях,
освен да се весели всеки,
и да благоденствува през живота си.
И още всеки човек да яде и да пие
и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд.
Това е дар от Бога.
Познах, че всичко що прави Бог
ще бъде вечно:
Не е възможно да се притури към него,
нито да се отнеме от него.
И Бог е направил това,
за да се боят човеците от Него.
Каквото съществува е станало вече.
И каквото ще стане е станало вече.
И Бог издирва наново онова,
което е било оттласнато.
Видях още под слънцето
мястото на съда,
а там беззаконието, -
и мястото на правдата,
а там неправдата.
Рекох в сърцето си:
Бог ще съди праведния и нечестивия,
защото има време у Него
за всяко нещо и за всяко дело.
Рекох в сърцето си относно човешките чада,
че това е за да ги опита Бог,
и за да видят те,
че в себе си са като животни.
Защото каквото постига човешките чада
постига и животните:
една участ имат:
Както умира единият,
така умира и другото.
Да!
един дух имат всичките.
И човек не превъзхожда в нищо животното,
защото всичко е суета.
Всички отиват в едно място:
всички са от пръстта,
и всички се връщат в пръстта.
Кой знае,
че духът на човешките чада,
възлиза горе,
и, че духът на животното слиза долу на земята?
Видях, прочее,
че за човека няма по-добро,
освен да се радва в делата си,
защото това е делът му.
Понеже кой ще го върне назад за да види онова,
което ще бъде след него?
4Тогава, като отново размишлявах
над всичките угнетения,
които стават под слънцето
и видях сълзите на угнетяваните,
че нямаше за тях утешител,
и че силата беше в ръката на ония,
които ги угнетяваха,
а за тях нямаше утешител.
Затова аз ублажавах умрелите,
които са вече умрели,
повече от живите,
които са още живи;
А по-щастлив и от двамата считах оня,
който не е бил още,
който не е видял лошите дела,
които стават под слънцето.
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело,
че заради него на човека завижда ближния му.
И това е суета
и гонене на вятър.
Безумният сгъва ръцете си
и яде своята си плът,
и казва:
По-добре една пълна шепа със спокойствие,
отколкото две пълни шепи с труд
и гонене на вятър.
Тогава изново видях само суета под слънцето.
Има такъв, който е самичък,
който няма другар.
Да! Няма нито син, нито брат,
но пак няма край на многото му труд,
нито се насища окото му с богатство,
и той не казва:
За кого, прочее, се трудя аз
и лишавам душата си от благо?
И това е суета
и тежък труд.
По-добре са двама,
отколкото един,
понеже те имат добра награда за труда си,
защото, ако паднат,
единият ще вдигне другаря си.
Но горко на оня,
който е сам,
когато падне,
и няма друг да го вдигне.
И ако легнат двама заедно
ще се стоплят,
а един как ще се стопли сам?
И ако някой надвие на един,
който е сам,
двама ще му се опрат.
И тройното въже не се къса бързо.
По-добър е беден и мъдър младеж,
отколкото стар и безумен цар,
който не знае вече да приема съвет,
защото единият излиза от тъмницата
за да царува,
а другият,
и цар да се е родил,
става сиромах.
Видях всичките живи,
които ходят под слънцето,
че бяха с младежа, втория,
който стана вместо него.
Нямаше край на всичките люде.
На всичките, над които е бил той.
А идещите подир него не ще се зарадват в него.
Наистина и това е суета
и гонене на вятър.
5Пази ногата си,
когато отиваш в Божия дом,
защото да се приближиш да слушаш е по-добро,
отколкото да принесеш жертва на безумните,
които не знаят, че правят зло.
Не прибързвай с устата си,
нито да бърза сърдцето ти
да произнася думи пред Бога,
защото Бог е на небесата,
а ти на земята,
затова нека бъдат думите ти малко.
Защото, както съновидението произхожда
от многото занимание,
така и гласът на безумния
от многото думи.
Когато направиш обрек Богу,
не се бави да го изпълниш,
защото Той няма благоволение
в безумните-
Изпълни това, което си обрекъл.
По-добре да се не обричаш,
отколкото да се обречеш
и да не изпълниш.
Не позволявай на устата си
да вкарат в грях плътта ти.
И не казвай пред Божия служител,
че е било по небрежение.
Защо да се разгневи Бог на гласа ти,
и да погуби делото на ръцете ти?
Защото, макар да изобилстват сънища
и суети и много думи,
ти се бой от Бога.
Ако видиш, че сиромахът се угнетява,
и че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват,
да се не почудиш на това нещо.
Защото над високия надзирава по-висок.
И над тях има по-високи.
При това, ползата от земята
е за всичките.
И сам царят служи на нивите.
Който обича среброто
не ще се насити от сребро,
нито с доходи оня,
който обича изобилието.
И това е суета.
Когато се умножават благата,
умножават се и ония,
които ги ядат.
И каква полза има на притежателите им
освен да ги гледат с очите си?
Сънят на работникът е сладък,
малко ли е ял, или много.
А пресищането на богатия
не го оставя да спи.
Има тежко зло,
което видях под слънцето,
именно, богатство пазено от притежателя му
за собствената му вреда.
И онова богатство се изгубва чрез зъл случай,
и не остава нищо в ръката на сина,
когото е родил.
Както е излязъл из утробата на майка си,
гол ще отиде пак както е дошел,
без да вземе нищо от труда си,
за да го занесе в ръката си.
Още и това е тежко зло,
че по всичко,
както е дошел, така ще и да отиде.
И каква полза за него,
че се е трудил за вятъра?
Още и през всичките си дни яде в тъмнина,
и има много досада и болест и негодуване.
Ето какво видях аз за добро и прилично:
Да яде някой и да пие,
и да се наслаждава от благото
на всичкия си труд,
в който се труди под слънцето,
през всичките дни на живота си,
които му е дал Бог,
защото това е делът му.
И на който човек
е дал Бог богатство и имот,
и му е дал власт да яде от тях,
и да взема дела си,
и да се весели с труда си, -
Това е дар от Бога.
Защото няма много да помни
дните на живота си,
понеже Бог му отговаря
с веселието на сърдцето му.
6Има зло,
което видях под слънцето,
и е тежко върху човеците:
Човек, на когото Бог дава
богатство и имот, и почест,
така щото душата му
не се лишава от нищо що би пожелал,
на когото, обаче, Бог не дава
власт да яде от тях,
но чужденец ги яде.
Това е суета
и лоша болест.
Ако роди човек сто чада,
и живее много години,
така щото дните на годините му да станат много,
а душата му да не се насити с благо,
и още той не приема прилично погребение, -
казвам, че пометничето е по-щастливо от него.
Защото то е дошло в нищожество,
и отива в тъмнина,
и името му се покрива с тъмнина.
При това, то не е видяло слънцето,
и не е познало нищо. -
По-добре е на него,
отколкото на онзи.
Дори два пъти по хиляда години,
ако би живял някой,
и не види добро,
ге отиват ли те всички в едно място?
Всичкият труд на човека е за устата му,
душата обаче не се насища.
Защото какво предимство
има мъдрият над безумния?
Или какво предимство
има сиромахът, който умее
как да се обхожда пред живите?
По-добре е да гледаш нещо с очите си,
отколкото да блуждаеш с желанието си.
И това е суета
и гонене на вятър.
Всяко нещо, което е съществувало,
вече си е получило името.
И известно е, че оня,
чието име е човек,
не може да се състезава с по-силния от него.
Понеже има много неща,
които умножават суетата,
то каква полза за човека?
Защото кой знае
кое е добро за човека в живота,
във всичките дни на суетния му живот,
който минава като сянка?
Понеже кой ще извести на човека
какво ще бъде подир него под слънцето?
7Добро име струва
повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече
от деня на раждането.
По-добре да отиде някой в дом за жалеене,
отколкото да отиде в дом на пируване.
Защото това е сетнината на всеки човек,
и живият може да го вложи в сърцето си.
По-полезна е печалта от смеха,
Защото от натъжеността на лицето
сърдцето се развеселява.
Сърдцето на мъдрите
е в дома на жалеене,
а сърдцето на безумните
е в дома на веселие.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
нежели да слуша песен от безумните.
Защото какъвто е шумът на тръните под котела,
такъв е смехът на безумния.
И това е суета.
Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява,
и подарък разтлява сърдцето.
По-предпочително е свършването на работата,
нежели започването й.
По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.
Не бързай да се досадиш в духа си,
защото досадата почива на гърдите на безумните.
Да не речеш:
Кой е причината
дето предишните дни бяха
по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.
Мъдростта е равноценна с едно наследство.
Даже и по-ценна е на ония,
които гледат слънцето,
защото, не само че мъдростта е защита
както и парите са защита,
но предимството на знанието е,
че мъдростта запазва живота на ония,
които я имат.
Разгледай делото Божие,
защото кой може да изправи онова,
което Той е направил криво?
Във време на благоденствие бъди весел,
а във време на злополука бъди разсъдлив,
защото Бог постави едното до другото,
за да не може човек да открие нищо,
което да бъде подир него.
Всичко това видях в суетните си дни.
Има праведен,
който загива в правдата си.
И има нечестив,
който дългоденствува в злотворството си.
Не ставай прекалено праведен,
и не мисли себе си чрезмерно мъдър.
Защо да се погубиш?
Не ставай прекалено зъл,
и не бивай безумен:
Защо да умреш преди времето си?
Добре е да се придържаш за едното,
и да не отегляш ръката си от другото,
защото който се бои от Бога
ще се отърве от двете.
Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника,
които са в града.
Наистина няма праведен човек на земята,
който да струва добро
и да не греши.
И не обръщай внимание
на всичките думи,
които се говорят,
да не би да чуеш слугата си
да те кълне.
Защото сърдцето ти познава,
че и ти подобно
си проклинал други много пъти.
Всичко това опитах чрез мъдростта.
Рекох: Ще бъда мъдър,
но мъдростта се отдалечи от мене.
Онова, което е,
е много далеч и твърде дълбоко:
Кой може да го намери?
Аз изново се предадох от сърцето си
да науча, и да издиря,
и да изследвам мъдростта и разума,
и да позная,
че нечестието е безумие,
и че глупостта е лудост. И намирам,
че е по-горчива от смърт
оная жена,
чието сърдце е примки и мрежи,
и ръцете й окови.
Който е добър пред Бога
ще се отърве от нея.
А грешникът ще бъде хванат от нея.
Виж, това намерих,
казва проповедникът,
като изпитвах нещата
едно по едно за да намеря причината.
И душата ми още го изследва
но не съм го намерил.
Един мъж между хиляда намерих.
Но ни една жена
между толкова жени не намерих.
Ето, това само намерих,
че Бог направи човека праведен,
но те изнамериха много измишления.
8Кой е като мъдрия?
И кой знае изяснението на нещата?
Мъдростта на човека осветлява лицето му,
и коравината на лицето му се променя.
Аз те съветвам да пазиш царската заповед,
а най-вече заради клетвата пред Бога.
Не бързай да излезеш от присъствието му.
Не постоянствувай в лоша работа,
защото върши всичко каквото иска.
Тъй като думата на царя има власт,
и кой ще му рече:
Що правиш?
Който пази заповедта
няма да види нещо зло.
И сърцето на мъдрия познава,
че има и време и съдба
за непокорството.
Понеже за всяко нещо
има време и съдба.
Защото окаянството на човека
е голямо върху него.
Понеже не знае
какво има да стане:
Защото кой може да му яви
как ще бъде?
Няма човек,
който да има власт над духа
та да задържи духа,
нито да има власт
над деня на смъртта.
И в тая война няма уволнение,
нито ще избави нечестието ония,
които са предадени на него.
Всичко това видях,
като занимах сърцето си с всяко дело,
което става под слънцето.
Че има време,
когато човек властвува над човека
за негова повреда.
При това, видях нечестивите погребани,
които бяха дохождали и отивали от светото място.
И те бидоха забравени в града,
гдето бяха така сторили.
И това е суета.
Понеже присъдата против нечестивото дело
не се изпълнява скоро,
затова сърдцето на човешките чада
е всецяло предадено
да струва зло.
Ако и грешникът да струва зло
сто пъти и да дългоденствува,
пак аз това зная,
че ще бъде добре, на ония,
които се боят от Бога,
които се боят пред Него.
А на нечестивия не ще бъде добре,
Нито ще се продължат дните му,
които ще бъдат като сянка,
защото той не се бои пред Бога.
Има една суета,
която става на земята:
че има праведни,
на които се случва
според делата на нечестивите,
а пък има нечестиви,
на които се случва
според делата на праведните.
Рекох, че и това е суета.
Затова аз похвалих веселбата,
защото за човека няма
по-добро под слънцето,
освен да яде и да пие
и да се весели,
и това да му остава от труда му,
през всичките дни на живота му,
които Бог му е дал под слънцето.
Когато предадох сърцето си
да позная мъдростта,
и да видя труденето,
което ставаше по земята,
как очите на някои
не виждат сън ни денем, ни нощем.
Тогава видях цялото Божие дело,
че човек не може да издири делото,
което става под слънцето.
Понеже колкото и да се труди
човек да го търси,
пак няма да го намери,
па дори ако и мъдрият
да рече да го познае,
не ще може да го намери.
9Защото всичко това вложих в сърцето си,
да издиря всичко това,
че праведните и мъдрите и делата им
са в Божията ръка.
Няма човек,
който да знае
дали любов или омраза го очаква.
Всичко е неизвестно пред тях.
Всичко постига всичките еднакво.
Една е участта на праведния
и на нечестивия,
на добрия
и на нечестивия,
на чистия
и на нечистия,
на онзи, който жертвува,
и на онзи, който не жертвува.
Както е добрият,
така е и грешният.
И оня, който се кълне,
както оня, който се бои да кълне.
Това е злото между всичко,
което става под слънцето.
Че една е участта на всичките.
И най-вече,
че сърцето на човешките чада
е пълно със зло,
и лудост е в сърцето им,
докато са живи.
И че после слизат при мъртвите.
Защото за онзи,
който се съобщава с всички живи,
има надежда.
Понеже живо куче
струва повече от мъртъв лъв.
Защото живите поне знаят,
че ще умрат.
Но мъртвите не знаят нищо,
нито вече придобиват,
понеже споменът за тях е забравен.
Още и любовта им,
и омразата им,
и завистта им
са вече изгубени.
Нито ще имат вече някога дял
в нещо що става под слънцето.
Иди,
яж хляба си с радост,
и пий виното си с весело сърце,
защото Бог вече има
благоволение в делата ти.
Дрехите ти нека бъдат винаги бели.
И миро да не липсва от главата ти.
Радвай се на живота с жената,
която си възлюбил,
през всичките дни на суетния си живот,
които ти са дадени под слънцето-
през всичките дни на твоята суета.
Защото това ти е делът
в живота и в труда ти,
в който се трудиш под слънцето.
Всичко що намери ръката ти
да прави според силата ти,
направи го.
Защото няма ни работа,
ни замисъл,
ни знание,
ни мъдрост
в гроба гдето отиваш.
Обърнах се,
и видях под слънцето
че надтичването не е на леките,
нито боят на силните,
нито хлябът на мъдрите,
нито богатството на разумните,
нито благоволението на изкустните.
Но на всичките се случва
според времето и случая.
Защото и човек
не знае времето си
както рибите,
които се улавят в жестока мрежа,
и както птиците,
които се улавят в примка,
така се улавят човешките чада
в лошо време,
когато то внезапно ги връхлети.
И това видях
като мъдрост под слънцето.
И тя ми се видя голяма:
Имаше малък град,
и малцина мъже в него.
И дойде против него велик цар,
та го обсади.
И издигна против него големи могили.
Но в него се намери
сиромах и мъдър човек.
И той с мъдростта си избави града.
Но никой не си спомни
за онзи сиромах човек.
Тогава рекох:
Мъдростта струва повече от силата.
А при все това,
мъдростта на сиромаха се презира,
и думите му не се слушат.
Думите на мъдрите
тихо изговорени се слушат повече
от вика на онзи,
който властвува между безумните.
Мъдростта струва повече
от военните оръжия.
А един грешник
разваля много добри неща.
10Умрели мухи правят
мирото на мировареца
да вони и да кипи.
Така и малко безумие
покваря онзи,
който е уважаван за мъдрост и чест.
Разумът на мъдрия е в десницата му,
а разумът на безумния в левицата му.
Докато безумният още ходи в пътя,
разумът му не му достига.
И той се прогласява на всичките,
че е безумен.
Ако гневът на управителя
се подигне против тебе
не напушай мястото си,
защото отстъпването отвръща големи грешки.
Има зло, което видях под слънцето, -
погрешка,
като че ли произхождаща от владетеля, -
и това е, че безумният се поставя
на висок чин,
а богатите седят в долни места.
Видях слуги на коне,
и князе ходещи като слуги по земята.
Който копае яма ще падне в нея.
И който разбива ограда,
него змия ще ухапе.
Който кърти камъни
ще се повреди от тях.
И който цепи дърва
се излага на опасност от тях.
Ако се затъпи желязото,
и не се наточи острието му,
тогава трябва да се напряга повече със силата.
А мъдростта е полезна за упътване.
Ако ухапе змията
преди да бъде омаяна,
тогава няма полза от омайвача.
Думите из устата на мъдрия са благодатни.
А устните на безумния
ще погълнат самия него.
Защото първите думи,
които изговаря, са безумие.
И краят на говоренето му
е пакостна лудост.
Безумният тъй също умножава думи,
но пак човек не знае
какво ще бъде.
И кой може да му яви
какво ще бъде подир него?
Труда на безумните ги уморява,
понеже ни един от тях
не знае пътя за града.
Горко ти, земьо,
когато царят ти е дете,
и началниците ти ядат рано!
Блазе ти, земьо,
когато царят ти е син на благородни,
и началниците ти ядат на време, -
за подкрепа, а не за опиване!
От голяма леност засяда къщният покрив.
И от безделието на ръцете прокапва къщата.
Угощения се правят за веселба,
и виното весели живота.
А парите отговарят на всичко.
Да не прокълнеш царя
нито даже в мисълта си.
И да не прокълнеш богатия
нито в спалнята си.
Защото въздушна птица
ще отнесе гласа,
и крилатото ще извести това нещо.
11Хвърли хляба си по водата,
защото след много дни ще го намериш!
Дай дял на седмина,
и дори на осмина.
Защото не знаеш
какво зло ще бъде на земята.
Ако са пълни облаците,
изливат дъжд на земята.
И ако падне дърво към юг
или към север,
на мястото гдето падне дървото,
там ще си остане.
Който се взира във вятъра
няма да сее.
И който гледа на облаците
няма да жъне.
Както не знаеш
как се движи духът,
нито как се образуват костите
в утробата на непраздната,
така не знаеш и делата на Бога,
който прави всичко.
Сей семето си заран,
и вечер не въздържай ръката си.
Защото не знаеш кое ще успее,
това ли или онова,
или дали ще са и двете
еднакво добри.
Наистина светлината е сладка.
И приятно е на очите
да гледат слънцето.
Да! ако и да живее човек
много години,
нека се весели през всички тях.
Но нека си спомня
и за дните на тъмнината,
защото ще бъдат много.
Все що иде е суета.
Весели се младежо, в младостта си
и нека те радва сърцето ти
в дните на младостта ти,
и ходи по пътищата на сърдцето си,
и според каквото гледат очите ти!
Но знай, че за всичко това
Бог ще те доведе на съд.
Затова отмахни от сърцето си
досадата,
и отдалечи от плътта си всичко
що докарва неволя.
Защото младостта и юношеството
са суета.
12И помни Създателя си
в дните на младостта си,
преди да дойдат дните на злото,
и стигнат годините,
когато ще речеш:
Нямам наслада от тях, -
преди да се помрачи слънцето
и светлината,
луната и звездите,
и да се върнат облаците подир дъжда.
Когато стражите на къщата ще треперят,
и силните мъже ще се прегърбят.
И ония, които мелят,
ще престанат,
защото намаляха,
и на тия,
които гледат през прозорците,
ще се стъмни.
Когато вратите
ще се затворят при пътя,
като ослабне гласът на мелницата.
И при гласа на птицата
ще стане човек,
и всичките звукове на песента
ще ослабнат.
Още когато ще се боят от всичко,
що е високо,
и ще треперят в пътя,
когато бадемът се разцъвти,
и скакалецът натегне,
и всяка охота изчезне.
Защото човек отива
във вечния си дом,
и жалеещите обикалят улиците, -
Преди да се скъса
сребърната верижка
и да се счупи златната чаша,
или се строши стомната
при извора,
или се счупи колелото
над кладенеца,
и се върне пръстта в земята,
както е била,
и духът се върне при Бога,
Който го е дал.
Суета на суетите,
казва проповедникът,
всичко е суета.
И колкото по-мъдър
ставаше проповедникът,
толкова повече поучаваше
людете на знание.
А най-вече измисляше и издирваше
и нареждаше много притчи.
Проповедникът се стараеше
да намери угодни думи,
и това, което бе с правота написано,
думи на истина.
Думите на мъдрите
са като остени.
И като заковани гвоздеи
са думите на
събирачите на изреченията,
дадени от единия пастир.
А колкото за нещо повече от това,
сине мой,
приеми увещание,
че правене много книги
няма край.
И много четене
е труд на плътта.
Нека чуем краят
на цялото слово:
Бой се от Бога
и пази заповедите Му,
понеже това е всичко
за човека.
Защото,
относно всяко скрито нещо,
Бог ще докара на съд
всяко дело,
било то добро
или злo.
|
Re: Накарай я да прочете това [re: mountainlake]
