|
А ти за какво мислиш разказах моят опит с камъка на врата? Не е ли същото, което е направила и психиатърката? Разкажеш ли на повечето хора някакъв момент от живота си в който си бил на ръба или на дъното ... после ходи доказвай, че нямаш сестра. Но, психоаналитика просто спираш да го посещаваш и ти е през оная работа какво си мисли за теб, а и не може да те изложи пред познатите ти при една евентуална среща, нали за това му се плаща.
"душевни отпадъци" ... сигурно и ти като малка си правила този номер с подаръка увит в мнооооооооого хартии. Та за да стигнем до поуката от дадено премеждие в живота си, се получава нещо подобно. В случая, душевният отпадък е всичката тази хартия или всичките онези моменти, които не можем да си обясним докато не стигнем до същността. Хартиите хвърляме в кошчето, а си запазваме и използваме поуката/подаръка.
Иначе казано ... ако ти разкажа един период от живота си като исторически факти, ти ще си направиш такива изводи, каквито си е направила и психиатърката. Но ако ти разкажа в цветове какво всъщност е предизвикало цялото това премеждие, ако ти нарисувам картина на това което съм била преди това и това което съм станала след това ... тогава мнението ти ще е каквото е било твоето спрямо това на психиатърката .... но пак те питам ... колко хора познаваш, които няма да гледат историческите факти и няма да ги преиначат през своето криво огледало, а ще видят това което си станал, това което си придобил? Колко хора, ще се гордеят с теб, че си оцелял в ситуации, в които много хора биха предпочели полудяването, а няма да те заклеймят, че си бил слаб и си допуснал да ти се случи (сякаш имаме власт над съдбата си)?
Казах ти Лисанке, не всички хора са като теб, дори повечето не са като теб.
Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.
|
Re: Забрави [re: Aлиca.]
