|
|
|
|
|
ми разказаха, всъщност бяхме повече хора, една много силна история, романтична. Всъщност тя не употреби тази дума, нито я разказа в този смисъл, но то прозираше. Едновременно я теглеше това да говори, същевременно прикриваше емоции. Всъщност прикриваше чувства чрез емоции. Не знам дали сте забелязали, но по-емоционалните хора изглеждат по-малко чувствителни. Динамитно-емоционалните, имам предвид. Всъщност не е така. Не очаквах такова нещо, не знам защо - предразсъдъци, заблуди, всякакви. Гледаш един човек и той ти прави някакво впечатление. После чуваш нещо лично и... си мислиш как е възможно да има такова объркване, такава черупка. Като звяр в клетка. Прекрасен човек, който е намерил начин да се изразява образно, творчески... а в живота какво? И една любов. Тя не би го нарекла любов никога. Да не се заричам, че... разбрах се колко ми струват повърхностните преценки, не че не знаех досега. Брутално е как ни лъже животът, съдбата, Земята. Някакви хора - единият толкова такъв, другият някакъв. И какво - накрая се оказва, че са обърнати наобратно, като в огледалния свят. Впечатленията и истините. Гледаш и се лъжеш повече и повече. И нищо не виждаш. И нищо не разбираш.
Е, сигурно понеже е денят на театъра, трябваше да се случи нещо истинско.
| |
| |
| 
|
|
Днес
