Не всички стари дрехи, скелети и събития, а тези, които според тебе е важно новият човек да знае. Различни неща от миналото формират настоящото ти мислене, принципи, усещания и страхове, ако щеш. Нали разкривайки себе си такава, каквато си в настоящия момент, разговаряш и за светоусещането си, заявяваш гледна точка по този или онзи въпрос, действаш и реагираш по един начин, а не по друг пак на базата на минал през главата ти опит и извлечени поуки. Ако някои от всички тези неща остават непонятни за другия или дори неприемливи на пръв поглед, обясняваш защо мислиш/действаш така, подкрепайки аргументите си с примери и поуки от собственото си минало. Така, че е наложително да не го криеш и цензурираш.

Освен това, обикновено хората, които се сближават, се интересуват как е живял другият, преди да се срещнат, какви важни събития е преживял, какво мисли по този или онзи въпрос и защо, кой му е повлиял и по какъв начин, за да си изгради определени позиции .... нормално е за мен да поискам да си изградя цялостен образ на човека отсреща като узная повече за него.
Не е впиване на поглед в миналото и зорлем товарене на другия с твоята автобиография. Това се получава при хора, които не са допреживели минали неща и личности и продължават вторачени назад - със спомените-камъни на гърба да влачат крака през настоящето към нови, необременени от техните неизлекувани болежки хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите