Може ли малко и аз да се включа, защото нещо хич не ми хареса на къде забихте. ударихте го на кошчета за душевни отпадъци, да го ева.
Споделянето е на живота, на това което се случва тук и сега, на това, което те прави жив. Това което разбирам от вас е за споделяне на минали събития, минали избори които сте правили и т.н., което се споделя с психоаналитика, а не с близкият човек. Поне според мен.
Случвало ми се е да си излея цялата душевна "пумия" върху човек, с който си ставахме близки ... е да, но после като го погледнех виждах в очите му онзи образ, който не исках да съм, образа, който бях нарисувала сама с тази "пумийка" .... не си станахме близки, намразих го, защото той вече не виждаше това което съм, а това което съм била. Превърна се във воденичен камък на врата ми. Разбира се, това беше краят, независимо, че "после ти казва как ти си най-прекрасната, каквото и да си направила преди и така...".
Миналото си е наша грижа, защото единствените следи което то е оставило е нашето отношение към него. Ми приемете го да му се не знае, все пак вие сте това което сте благодарение именно на това минало ... или не се харесвате? Не се обичате? Тогава как очаквате да да приемете и повярвате, че ви обича и харесва някой друг? Като сте решили, че нещо е черно, колкото и да ви обяснява другият, че е бяло, вие все ще имате съмнения и ще приемате думите му като "благородна лъжа", "добро пожелание", "успокоение" и т.н., но не и за истина, а от там и близост никога няма да има и то не заради другият, а заради вас самите.
Близостта се гради от общи спомени, от споделеност на мигове, а не аз да ти разкажа моето минало, ти да ми разкажеш твоето минало и да си простим взаимно за грешките на другите в живота ни. Това разбира се не означава изобщо да не споделяме, а да споделяме тези неща които показват нашата същност, които ни обрисуват и показват какви сме, какво е устойчивото и постоянно в нас, а не от какво искаме да се отървем. Защото не харесаме ли образа си в очите на другият, няма как да харесаме и самият него ... че кой иска да има близост с криво огледало, което не отразява правилно нашето вътрешно усещане за себе си?
надявам се че схващате на къде бия.
Животът е циничен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.
|