|
Ти си профанката!
Т.е. гласувала съм доверие в началото, споделила съм се, и сетне се съмнявам в добронамереността отсреща.
Недобронамереност е, ако използват споделеното да ти се присмеят или да те унижат. На мен като ми сподели някой факти от живота си, преживявания, лични и тайни копнежи и усещания, започвам да го възприемам по-цялостен. Миналите му събития и чувства и настоящите проблеми и отношения вече стават част от него в моето възприятие. И когато разговаряме за него или за нещо, което мога да сравня с неговите споделени неща, за по-голяма яснота в изказа ми, често споменавам нещичко от споделеното. Защото съм го приела такова, каквото е и като част от човека и можем свободно да разговаряме за това, което ми е казал веднъж, отново и отново, когато общуването го налага.
А ти какво правиш? Разказваш за себе си на жив човек с мозък и способност да запомни и осмисли чутото, а искаш този акт на споделяне да е еквивалента на еднократно провикване в дълбок пуст кладенец, затваряне на капака и фръц обратно, все едно не е било и никой не е чул. Това не е споделяне. Що го правиш тогава? За протокола или ей тъй, колкото да се изприкажеш, пък оня отсреща е длъжен да получи внезапна амнезия или да се автоцензурира жестоко във всяка следваща реплика към тебе сакън, да не го набедиш за злонамерен използвач на информация!
Повредата е в твоя телевизор, защото изискваш едностранна комуникация и задължително запечатване на споделеното минало, което е част от твоята самоличност обаче. С тези страхове, подозрения и първосигнални реакции направо правиш близостта невъзможна. Колко дълго накой ще се стиска и следи да не те настъпи неволно по опашката?
И какъв е смисълът да споделяш тогава, щом това е предпоставка за бъдещи напрежения във връзката?
Като искаш да не си коментирана от човек, от който се очаква да ти е близък и очаква да му имаш повече доверие, мълчи си, бре! Нищичко не казвай за себе си, пък колкото му издържи доверието на кредит, после го сменяш с друг... и пак така.
Ами ако не дай си Боже човекът рече да направи коментар на това, което си му споделила? Или е длъжен само да те слуша, да мълчи като пукал и да се съгласява с тебе, без гък да каже?
Шантава работа! Мен не ме е страх да ми припомнят и най-гадните ми историйки, щом веднъж съм се прежалила да ги кажа. Пак повтарям - ако не е със зла умисъл, а това се разбира веднага. Ма не бързам да подозирам зла умисъл, ами питам "това с каква цел ми го напомняш сега?" Щото може и да е добра и в моя полза целта.
|
Re: Какво е ?! .. [re: pravil-nick]
