Ако ти ми бе близка, аз съм се споделила, ти си изразила мнение, но накрая си си позволола да ме анализираш с "ти се страхуваш от споделяне и отхвърляне ..", доколко близостта ни ще позволи да ти река "Ай, сиктир, ма .. затва ли ти споделих, за да ме анализираш ?!" ?! И имам ли право, базирайки се на същата тази близост, да ти го река ?! А ти ?!
ти ако ми речеш тъй, направо ще се разхиля. Разбира се, че имаш право да ме сиктирдосаш всякак и по всякакъв повод, защото със самия акт на споделянето вече съм те приела изцяло. Най-много да ти отвърна нещо от сорта "Ща...в мимозата!" и да сипя да пием по едно.
Аз нямам против да ме анализират, най-много да те сиктирдосам, че не е баш тъй и да те метна да спорим. Ама ако е баш тъй, ще тегля една на себе си, задето сама не съм стигнала до твоите изводи.
Какво им е страшното на анализите? Ако идват от човек на чието мнение държиш? Оспорвайки ги с нови факти и аргументи, ако не си съгласна с тях, усещаш повече мисленето на човека отсреща, а и разкриваш повече от себе си, което е предпоставка за създаване на по-верни впечатления от теб в другия.
От натякване и отхвърляне всеки се страхува. Натякването направо го мразя и режа с голямата брадва, ако не ме разберат от една дума и не спрат.
|