Доколко трябва да допуснеш един човек да вършее на хармана на личното ти пространство, така че хем да го предпазиш от себе си, хем да те чувства близък ?!
Ти се опитваш да определиш чуждия праг на поносимост, което е невъзможно.
Защо се концентрираш върху това да предпазваш от себе си някого? Ако проблемът ти е в споделянето и се двоумиш дали той трябва да знае всичко за тебе, за да те приеме, не рискуваш ли, никак не става. Няма как да знаеш предварително дали ще те отхвърли или ще ти бъде благодарен за доверието, ако му споделиш най-ужасните /според тебе/ свои лични неща. Освен, ако той не се е разкрил пред тебе твърде много, за да си убедена как мисли, какво приема и какво не. Но и тогава има изненади.
Споделяш ли избирателно, създаваш непълен образ, другият си го допълва според собствените желания и фантазии и близостта помежду ви е повърхностна и фалшива като картонена кула.
Според мен, създаването на близост е предшствано от създаване на взаимно доверие. За което пък трябва да има взаимно желание от двете страни. По-смелият се открива малко, по-страхливият му връща жеста като също се пооткрие, после топката пак в единия, после в другия... и така. Усеща се кога някой проявява интерес към тебе и иска да те опознае колкото може повече. Също се усеща кога той иска да се отпусне и да сподели неща, дето и на родната си майчица не би признал.
Без да рискуваш, но в моменти, когато ти падне пердето и не ти пука как ще те приемат, не става. Най-лошото, което може да се случи е, другият да се дръпне. Значи, не е твоят "близък" и толкоз.
А на хармана на личното ти пространство някой може да вършее само толкова, колкото му позволиш. Дори и да изнедоволства, ако настъпи повече, отколкото ти е комфортно и веднага вдигнеш защитната стена /препоръчително е да го правиш при най-малкото усещане за дискомфорт, но поне да дадеш обяснение на човека/, ако държи на тебе, ще се съобрази и ще изчака сама да решиш кога да отвориш повече границите.
Май повече те е страх от споделяне и отхвърляне, доколкото схващам.
|