|
Когато си професионалист/майстор в нещо, имаш да кажеш много и когато те попитат, никога не отказваш помощ. Когато си лаик/несигурен в знанията си, винаги криеш знанията и увърташ, търсиш причина в другия заради която да не му ги кажеш.
Иначе казано.
Когато знаеш защо си уцелил и как да го правиш, за да уцелваш всеки път, не ти е проблем да учиш и не намираш смисъл да криеш каквото и да било. Няма как да обеднееш. Колкото и да дадеш, знаеш че никога няма да изчерпиш знанията си. Тогава и да не искаш, ставаш учител. Това е поведението и на неформалният лидер.
Когато си мислиш, че щом веднъж си успял да улучиш, значи вече си майстор ... винаги си мислиш, че знанията ти са много ценни и си ги пазиш. Защото се страхуваш от бедността чукаща на вратата ти и можеща да влезе ако знанието което пазиш излезе през прозореца. Тогава ставаш учител само на тези, които са зависими от теб (деца, подчинение и т.н.). Това е поведението и на наложеният лидер.
Ето една от многото грешки на родителите, които са обърнали наопаки мисленето на хората: Забелязали ли сте как родителите казват на житейските уроци на децата си „дяволче”, „Малкото дяволче е било.”. Как очаквате децата да приемат уроците си в живота освен като „Дяволска работа”? Докато казвате на уроците „Дяволска работа” няма как Дявола да изчезне от живота ви и всеки който ви дава житейски уроци да не ви се вижда в неговият образ, а от там и като враг.
Има една източна поговорка: „Не е приятел този който те ласкае. Той притъпява сетивата ти. Приятел е онзи, който те кори. Той изостря сетивата ти и те прави осъзнат.” Но поради обърнатото мислене на западняка, тук тя гласи „Господи, пази ме от приятелите, от враговете си ще се пазя сам.” . Помедитирайте върху тези две поговорки. Ето ви и още една за баланс: Горчивите думи са лекарство, сладките – отрова.
Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
|
Тема за размисъл
