Не разказвай какво си преживял, а какво си разбрал.
Разказваш ли какво си преживял, значи нищо не си разбрал.
Наблюдавам едни много интересни неща. Когато някой сподели преживяно всички се втурват да му обясняват, как щял и сам да разбере каквото трябва ... е да де, ама той явно не може и иска насоки. Т.е. очаква да чуе вашето разбиране на нещата, което да ми помогне да намери своето. За жалост не го получава, криете си го и не искате да му помогнете ... малцина са тези, които го правят без да обсъждат пусналият темата и да му сипят сол в раната.
Когато пък някой дойде и сподели разбирането си ... оооо тогава да видите какво става. То са едни постоянни главоблъсканици, какво пък преживяване може да е провокирало такива разбиране. Почва да се търси под вола теле и да се плюе по разбралия. И то само защото тези които четат разбралият ... нищо не разбират.
Какво толкова сложно има? Като сте разбрали нещо, ми говорете за него, какво само се перчите че имате преживявания като едно разбиране не можете да напишете и обясните. Защото не е важно колко си преживял, а колко си разбрал. А като не разбирате нещо, не се опитвайте да принизите разбралият. Така разбирането му няма да стане по-малко значимо, но вие със сигурност ще станете в неговите очи. После да не се чудите защо ви подценяват.
Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
|