Иска ми се да коментрам една прекрасна книга.Но когато имам време ще пустна тема..

В книгата един мъж праща писмо до авторката,в което казва... Превод..не точен

Когато бях на определена възраст,вече готов да излизам, и да си търся подхядящо момиче , имах строги изисквания които да определят моята бъдеща жена.Трябваше да е таква и такава.

И докато отблъсквах една красива,щедра и нежна жена,която ми беше съседка и живееш до нас,аз продължавах да се лутам и търся перфектия от мен създаден образ.Съседката ми ,не изпълняваше моито изисквания, но започнахме да водим ежедневни приятни разговори,започнахме да излизаме заедно,и се влюбихме.Няколко години по късно се оженихме.


И това беше преди 15 години.Нашата любов продължава да се развива и развива до днес.

Това което искам да ви кажа,е да спрете за момент и да се огледате около себе си,да не анализирате всеки детайл.Напълно възможно е ,вашата половинка де е близо до вас!!


Ето какво казва друг мъж..малко по поетично..

Беше толкова красива,че почти не можех да спра да се усмихвам.Тя беше гладът,огъня,разрухата и бурята в сърцето ми..единствената истинна в плът..Тялото и беше перфектно конструирано.Без никакво съмнение беше прекрасна...Онези големи виолетови очи....имаха необяснимо светкавично излъчване...Докато онези космически лъчи изучаваха моята дефектна личност...миванаха епохи ..раждаха се и умираха цивилизации .(времето бе спряло)..Всяки малък белег на лицето ми, се превърна в лунен кратер..!!


И авторката се пита..

Защо един мъж влиза в зала препълнена с атрактивни жени,говори с няколко които му харесват и "пада" пленен от любов по една ?? Защо една жена която има множество ухажори,вижда един мъж и в този момент се освобождава силна романтична страст ?? Защо един личности ни отключват тези мозъчни вериги на любовта,а други които са абсолютно еднакво възхитителни по външност ,не ни впечатляват с нищо?? Защо тя .??Защо той.?

Сила,без любов, е = енергия, изразходена напразно.