Да започнем с това: "Един мъж чакал скоро да се роди детето му и отишъл при един мъдър човек, за да го попита как да бъде добър баща. Възрастният мъж му отговорил:
- Вече си закъснял. "
Да продължим с: "Опит е името, с което много хора наричат грешките си." Оскар Уайлд
Да споменем и това: "Учи се от грешките на другите.Не можеш да живееш достатъчно дълго ,за да ги направиш всичките свои. "

Какво знае детето за родителството? Какво знае детето за това което му предстои? Какво знае детето за нещата, които трябва да научи, за да има достатъчно голям набор от избори във всяка една ситуация? Какво знае детето за пътя по който трябва да върви? За него той е тъмна Индия и единственото, което може да го подкрепя е не някой с който да треперят заедно пред неизвестното, а човек, който вече е бил там и го подкрепя със знания и сигурността на знаещият.
Децата са изключително големи манипулатори и психолози. Малко да те усетят, че не си наясно и веднага губиш правата на човек, чиито думи струват нещо. Ако им дадеш грешен съвет (такъв който не води до желаният от тях резултат), веднага ставаш некомпетентен. А най-страшно е когато осъзнаят че нямаш отговори на техните въпроси. Тогава дори могат да те намраят като долен лъжец, защото когато са били малки са го мислили, че знае всичко ... та нали им е отговарял на всички въпроси зададени от него (в периода около 3-5тата му година, когато задава 300 въпроса в минута, а родителя каква каквото му дойде наум само и само да задоволи любопитството му и да престане да пита).

Ти като родител, кога научи тези неща? Преди да станеш? Или след като вече го изживя и усети последствията? А изобщо разбра ли ги?

Защо така с присъди и етикети?!?
Как се буди дълбоко заспал човек?
От страни будещият е винаги лошият, жестокият, неправият, агресорът и т.н. ... какво пък, ако спася поне едно дете от глупостта на родител, ще си заслужава да съм лошата в страшният филм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите