|
Съдът на родителя е най-тежък, защото съдия е неговото дете. Но всъщност, дори и родителя е дете на своите родители, така че ... кой всъщност е виновен? Как можем да съдим някой, спрямо който са направили същите грешки които прави и той самият? Да съдим жертвата? Не е ли жестоко? Т.е. най-жестокият съдия сме си самите ние, когато виждаме, че децата ни повтарят нашите грешки, а ние сме безсилни да им помогнем.
Има два вида родителства. Този който дава телесният живот и този който дава духовният живот. И във всички случай, това са различни хора. Единствената надежда на един телесен родител е в родителите които ще формират духа на детето му.
п.п.
Постави се на мястото на едно дете. Ей така за разнообразие го направи.
Как ще се почувстваш, когато в най-трудният период на подрастващият (12-14-16г.) научиш, че родителят ти се учи от теб? Когато най-много се нуждаеш от стожер, се оказва, че той самият е в твоето положение на тройкаджия в живота и емоциите? Това кара децата да стават родители на собствените си родители, да израстват емоционално преждевременно и да прескачат период от живота си, който ще ги направи същите родители на децата си, както и собствените им спрямо тях.
Жалко е да ползваш детето си за учител. Както е жалко да си мислиш, че знаеш какво е родителство едва след като си пръкнал детето си, защото тогава е прекалено късно.
що е то добър родител, може да изрече само човек, който никога не е бил. Що е здрав човек може да изрече само човек, който е бил болен ... така ли? Значи докторите през образованието си се заразяват от всички видове болести които ще лекуват, за да знаят какво значи да си здрав ... наистина ли???
Имаше една приказка за ученето от личен и от чужд опит ... кой ли беше умният начин?
Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.
|
Re: Какво очаквате от партньора си?! [re: Caffe Rosso]
