Жалко. Вече си във възрастта в която трябва да си достигнал края, а ти циклиш ли циклиш в начална фаза. Да не говорим, че добър родител се става само ако си достигнал крайна фаза. Да ползваш детето си за учител е много жалка картинка. Това значи, че тя е по-зряла от теб и ти няма да можеш да и помогнеш в периода в който тя навлиза и когато има най-много нужда от зрял, а не вдетинил се(върнал се в началото) родител.
Истинският мъдрец става отново дете.
Цикълът завършва - от детето отново до детето. Но разликата е огромна. То е преминало през всички опитности на живота: на робството, на свободата, на безсилното „да", на яростното „не" и въпреки това е забравило всичко.Това не е невежество, а невинност. Първото дете е било началото на пътешествието. Второто дете е завършването на пътешествието.
Детето се използва като символ, защото то няма знания. Но не защото не ги е придобило, а защото ги е забравило, защото ги е обезценило. То е невинно и тъй като е невинно, е изпълнено с удивление, и тъй като очите му са изпълнени с удивление, душата му копнее за мистериозното. Детето е начало, игра, а животът трябва винаги да бъде начало и игривост; винаги смях и никога сериозност.

Не е ли жалка картинка, когато гледаш някой почти 40 годишен мъж, да си пази играчките като 6 годишен и да намразва всеки кръвно, когато му каже своето мнение за тях? Дори не става за смях. Трагично е.
Дано не пазиш и дъщеря си като една от играчките си, че жална и майка тогава. Ще я съсипеш и инвалидизираш психически, точно както си направил със себе си.

Колкото по-нависоко летим, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят.