"Черната дупка" те учи точно на това да избягваш черни дупки и да не бъркаш привличането от гравитацията им с любов и докато не се усетиш това, може и да попадаш на такива.
Иначе да, заради енергиите би могло да се каже и по този начин, макар че не е това точно, което съм казала, но като се замисля - да.
А това с обичането на врага си е глупост. Друг е смисълът. И понеже си имам любимо мнение по въпроса с враговете - на твоето внимание представям Д. Дебелянов с "Един убит":
Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
А ти го разбирай, както намериш за добре.
No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meetРедактирано от snowflakes never cry на 01.03.10 19:53.
|