А ти реално, ако се замислиш, дали държиш толкова на него, колкото преди и колкото си смятала? Доколкото разбирам зародили са се някакви чувства у теб, които неизменно са ти помогнали да тълкуваш поведението му в положителна светлина много повече, отколкото примерно сега. Това, че сте общували главно по нета ти е позволило още повече да го направиш, а кратката ви среща само е засилила усещането за нещо "истинско", но ти си гледала не него тогава вече с предубедено от общуването ви онлайн око. Направила си неща, които са нови за теб и на които не си била склонна, но си ги обясняваш с любов... което още повече те е привързало към него, защото когато връзките се разпадат обикновено се случва едно "проглеждане", което помага да продължиш напред - виждаш другия човек в различна светлина и това те освобождава от чувствата ти в голяма степен. После, когато и навикът утихне, всичко е като по старому. В случая обаче, ти би ли си позволила да "прогледнеш" на него в друга светлина... може би това ще означава, че си сгрешила преди, че си се объркала, че не си преценила правилно и че заради човек, който не си заслужава си направила неща, за които ще съжаляваш. Може би проблемът е, че нищо няма да е постарому за теб, защото ако тези чувства изчезнат от живота ти остава чувството за вина. Имам предвид, може би желанието докрай да го обичаш, не ти позволява да погледнеш отстрани на нещата и да рискуваш, защото ако постъпиш коректно към себе си (и приятелите си), той е възможно да реагира некоректно спрямо теб, което да свали крилата от образа му и да те накара да се почувстваш глупава и измамена, и сгрешила. По някакъв начин. Не казвам, че си такава, говоря за евентуални твои емоции.
Не казвам, че е така, защото всичко може да бъде извъртяно по този начин, но да погледнеш от този ъгъл на нещата, може би може да ти е от някаква полза.


No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meet

Редактирано от snowflakes never cry на 26.02.10 13:06.