Е, то друго няма. Това е единственото място, където може да ме види в действие. Това и ми забранява. Казах му го. Че подозирам( и аз като теб саксън, чисто хипотетично) че еквивалента на това поведение в реалния живот е забрана да говоря с хора на улицата, не дай си боже пиене на кафе с приятел. Последва бурно отричане. Щот няма как да се провери, нали..
Знам, че аз съм права, но понякога е толкова убедителен в думите си че аз съм най важната за него и как така той не е най важния за мен, че се чувствам зле и виновна. Защото зная, че въпроса е принципен. Зная, че игнорирането на приятели заради мъж не е правилно и не води до нищо хубаво. И в същото време, ако трябва да се разделя с него заради това, ще ми е много тежко и пак ще се чувствам зле и виновна.