Здравейте. Чувствам се тъпо, смятам че питането ми е тъпо, но съм зациклила и ми трябва странично мнение, не мога да се ориентирам сама. Не зная дали ви се е случвало, хем знаеш че си прав, но като те убеждават нонстоп че всъщност въобще не си прав и се зачудваш някакси. Казусът: И аз и той имаме семейства, с достатъчно дълъг семеен стаж сме. Запознахме се в нета, не в сайт за запознанства, и двамата сме около четиридесетте, той малко над, аз малко под. Никой от нас не беше изневерявал. Бяхме приятели, много се харесвахме, постепенно започнахме да споделяме, ежедневно и така нататък, позната на всички предполагам история, която бях убедена, че точно на мен няма как да ми се случи, наслушала се бях на виртуални малоумщини. След около половин година си казахме че се обичаме. Не предприехме никакви конкретни стъпки. Просто се чувахме при всяка възможност. Видяхме се на кафе, само кафе. Живеем в далечни градове. Вече си признахме и че се желаем. Станахме изпечени лъжци в къщи, аз поне. Никой от нас не иска да разваля семейството си. Година и половина след като се запознахме, след много комбинации се видяхме за един уикенд и спахме заедно. Беше страхотно. Продължихме да си говорим за любов и да се чуваме всекидневно. Целта на връзката ни не е сексуална, а по скоро емоционална. Може и да ви е смешно, обаче има такава любов, без планове, без нищо, просто любов. Обаче сега имаме проблем и то голям. Неговата ревност. Чак ми е тъпо да го пиша, като зная на колко сме години и колко тийнейджърски ще прозвуча. Ние играем карти в един сайт, там където се запознахме всъщност. Е проблемът е че той ми ЗАБРАНЯВА да играя карти с други хора освен с него. Казва че не може да издържа да ме гледа с друг. Аз имам много приятели там, познаваме се, виждали сме се, но не може и това е. Това ме вади от кожата, не искам да се разделям с него, но не мога да понеса такова вмешателство и контрол. Имам избор- или се съобразявам с него и сме заедно, или правя каквото си искам, но се разделяме. Искам да чуя мненията ви, но моля, не залитайте към моралната страна на въпроса, няма да ми кажете нищо, което не съм си казала и сама. Благодаря за вниманието!
|