|
Ровейки се в нета, попаднах на клипче, което описва много хубаво въпроса ми, така че няма нужда от обяснения: Защо се променят така отношенията? Някакво тъпо е.... ако погледнем философски човек среща някой и това променя всичко, намира част от себе си и след като я е намерил вероятно продължава, за да срещне някой друг и така нещата се повтарят, но това излиза, че е всъщност практичната гледна точка.... или просто всички пътища водят към Рим.:) Без изненадите, без промените все трябва да остава и друго освен да сложиш етикет "беше" и още (дори да е двуцифрено число) звездички и на спокойствие да го окачиш на рафта, за да си го разглеждаш когато искаш..... или никога, защото е поглед назад, а девизът на всеки "пилот" би следвало да е "напред и нагоре". С всичко ли се случва - приятелства, любови, вражди, дори с родителите отношенията се изчерпват и стават като стари снимки от старо кино. Защо вместо край не можем да имаме безкрай. Или само в квантовата физика е възможно. То и аз се улавям как се опитвам да слагам красиви точки, но кой казва, че са по-малко красиви, когато са заедно в многоточие. Съдбата, само тя. А аз й вярвам, защото звучи добре. Тъпо....
"Просто се опитваш да се отнасяш с мен все едно не е било всичко между нас. Все едно не е било нищо, нито хубаво, нито лошо, което е грешно и измислено." - А всъщност грешно ли е? След време, на някакъв етап, когато хората са се променили толкова много, не може ли просто да прекратят всичко и да започнат начисто и отначало все едно се виждат за първи път? И така да имат краен безкрай отново, и отново, и............
No one cares when u`re out on the street, picking up the pieces to make ends meetРедактирано от snowflakes never cry на 16.02.10 20:47.
|
Защо се получава така?
