Човекът е толкова нещастен, че иска да забрави своето нещастие с някакви забавления, колкото и глупави да изглеждат те на тези, които имат малко интелигентност. Всичките ни игри са детински, но милиони хора са толкова много заинтересувани от тях, като че ли те ще им дадат нов живот, ще ги трансформират, ще им отнемат мизерията, ще ги извадят от тъмната нощ на душата. Ако се обяви, че ще има изпълнения на въжеиграч, хиляди хора ще се съберат просто за да видят как някой ходи по въже -като че ли тези хора нямат нищо важно, което да правят в живота си; като че ли те не знаят какво да правят с времето, което съществуванието им е дало.
Чрез грешките ти изследваш нови области на живота; чрез грешките ти съзряваш; чрез грешките помъдряваш; чрез грешките човечеството се е развивало. Но ако спрем да правим грешки, тогава знайте, че последният човек е дошъл - той ще бъде един робот. Той ще живее най-дълго, но ще живее без любов, ще живее без песен, ще живее без танц- животът му ще бъде по-лош и от смърт.

Нима ти си безгрешен че хвърляш камък по себеподобен? Защото само безгрешният може да хвърля камъни, само безгрешният Бог, може да се смее на човека. А нима ти се мислиш за Бог, безумецо?
От кога мъртвите се смеят на живите? От кога страдащите се смеят на блажените? От кога бедните духом се смеят на преизпълнените? От както свят светува. Но това не е направило препълнените с живот блажени люде по-малко живи, по-малко блажени, нито е запушило извора от който пълнят чашата, която постоянно изпразват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите