|
Тема |
Разказ |
|
Автор |
freaknes (непознат
) |
|
Публикувано | 26.01.10 19:50 |
|
|
Новото утро ме цапардоса с един чудовищен факт - бях прелъстена и изоставена. Лятното слънце, надникнало през завесите, ме ослепи като оксижен. Исках да се върна обратно в мрака на съня и никога повече да не се събудя. Чак дъхът ми спря от болка и ужас. За миг си представих, че всичко е било просто кошмарен сън, случайно изпълзял от болното ми въображение. Това беше последната предсмъртна халюцинация на умиращата ми същност.
Ваканцията свърши и се срещнахме в службата. Известно време Съни живя в раздвоение, накрая аз не издържах, поставих въпроса ребром и той избра гаджето си. Междувременно загубих напълно илюзиите и част от теглото си. Но да се откъснем изцяло един от друг се оказа по-трудно отколкото да се откажат цигарите. Разделяхме се бавно и мъчително месеци наред. Стратегията "Хайде да бъдем приятели" претърпя логичен и тотален провал. Почти едновременно напуснахме службата, но и това не помогна. Знаех, че краят на одисеята наближава, но не можех да живея без Съни. Всеки час с него бе за мен глътка живот, а всеки миг без него прекарвах обляна в сълзи и самосъжаление. Скоро тези ми навици станаха толкова хронични, че продължителният плач се превърна в задължителен вечерен ритуал и част от дневния ми режим, подобно на миенето на зъби и други хигиенни процедури. Прогресивно линеех и с такова темпо младият ми живот скоро щеше да угасне.
Една от приятелките ми компетентно ме посъветва да спра изобщо да го виждам, ако искам да го забравя. Смътно усетих, че е права. Трябваше спешно да направя нещо, защото любовта очевидно ме погубваше. Нещата вече бяха на живот и смърт.
През един мразовит февруарски ден Съни най-накрая изчезна от живота ми. По ирония на съдбата сам предопредели края, проваляйки рождения ми ден по най-безобразен начин. С това търпението ми се изчерпа и осъзнах, че не искам да го виждам повече. Така и стана.
|
| |
|
|
|